Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Стойността на една охана винаги се е определяла от Регистратурата на Гион. Докато аз бях чиракуваща гейша, тя бе три долара или, да речем, цената за две бутилки алкохол. Може да звучи добре, но животът на неизвестна гейша, която припечелва по една охана, е доста безрадостен. Такава най-вероятно прекарва повечето вечери край мангала в очакване да я повикат някъде. Пък и да има ангажименти, едва ли би изкарала повече от десет долара на вечер, което няма да й стигне дори да изплати дълговете си. Като се има предвид цялото онова богатство, което се стича в Гион, тя в сравнение с величествени лъвици като Хацумомо или Мамеха, които пируваха с плячката, не е нищо повече от насекомо, задоволяващо се с останките от трупа. И то не защото те имаха ангажименти по цяла вечер всеки божи ден, а и защото взимаха много по-скъпо. Таксата на Хацумомо например бе по една охана на всеки петнайсет минути, а не по една на час. А Мамеха… нямаше друга в Гион като нея, — тя взимаше по една охана на всеки пет минути.
Разбира се, никоя гейша, нито дори Мамеха, не задържа всичко спечелено за себе си. Част прибира чайната, в която тя е изкарала тези пари, друга, значително по-малка част отива за Сдружението на гейшите, трета — за майстора, който й помага да се облича, и така надолу по веригата, включително до таксата на съответната окия затова, че й води счетоводството и й осигурява ангажименти. Тя задържа за себе си едва малко повече от половината припечелени пари. И все пак това е огромна сума в сравнение с доходите на неизвестна гейша, която с всеки изминал ден затъва все по-дълбоко в бездната.
Ето как знаменита гейша като Хацумомо можеше да направи така, че по-малката й сестра да изглежда много по-преуспяваща, отколкото е всъщност.
Преди всичко една известна в Гион гейша е добре дошла на всяко парти и на много от тях се отбива за не повече от пет минути. Клиентите й са щастливи да платят таксата, макар че тя само ги поздравява, и толкоз. Те знаят, че когато следващия път дойдат в Гион, тя по всяка вероятност ще остане за по-дълго при тях, за да им достави удоволствие с компанията си. От друга страна, чиракуващата гейша не може да постъпи по подобен начин. Задачата й е да си създава връзки. Докато не навърши осемнайсет и не стане истинска гейша, тя и не помисля да прелита тихомълком от парти на парти, а остава за час или повече и едва след това телефонира в своята окия и се осведомява къде е по-голямата й сестра, за да отиде в друга чайна и да се представи на други гости. И докато нейната прочута по-голяма сестра би могла за идна вечер да се отбие дори на двайсет партита, тя успява да посети не повече от пет. Хацумомо обаче правеше нещо друго. Тя навсякъде водеше Пити със себе си.
Докато навърши шестнайсет години, чиракуващата гейша взима по половин охана на час. Дори Пити да се задържеше пет минути, домакинът плащаше пълната й такса. От друга страна, никой не очакваше тя да остане само пет минути. Мъжете навярно нямаха нищо против една или дори две вечери Хацумомо да доведе за много кратко по-малката си сестра. Но не след дълго щяха да започнат да се чудят защо е толкова заета, че да не може да се задържи по-дълго и защо по-малката й сестра не остава на партито, както му е редът. Печалбите на Пити може и да бяха големи — по три, че и по четири охани на час. Но тя непременно щеше да заплати за тях с репутацията си. Както впрочем и Хацумомо.
— Поведението на Хацумомо само издава колко е отчаяна — заключи Мамеха. — Готова е на всичко, само и само кариерата на Пити да изглежда успешна. И ти знаеш защо, нали?
— Не съм сигурна, Мамеха сан.
— Ами защото иска госпожа Нитта да осинови твоята приятелка. Това ще осигури както нейното, така и бъдещето на самата Хацумомо. В края на краищата тя е нейна по-голяма сестра. И госпожа Нитта не би я изхвърлила. Разбираш ли какво имам предвид? Че ако Пити бъде осиновена, никога не ще се избавиш от Хацумомо… освен ако ти не я из хвърлиш.
Почувствах се както може би вълните на океана, когато облаци забулват слънцето.
— Надявах се много скоро да си вече известна чиракуваща гейша — продължи Мамеха, — но Хацумомо застана на пътя ни.
— Да, така е.
— Във всеки случай поне се учиш как да забавляваш подобаващо мъжете. Имаш щастието, че срещна барона. Може и да не съм намерила все още начин да се справя с Хацумомо, но да ти призная… — И тя спря.
— Какво, госпожо?
— О, остави, Саюри. Би било глупаво да споделя с теб.
Това ме засегна. Мамеха, види се, веднага забеляза и побърза да каже:
— Живееш под един покрив с Хацумомо, нали така? Всяка моя дума може да стигне до ушите й.
— Съжалявам, Мамеха сан, за всичко, което съм извършила, та да заслужа това ваше мнение за мен. Нима наистина си представяте, че щом чуя нещо, хуквам да го съобщя на Хацумомо?