Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
16
Един следобед двете с Мамеха вървяхме по моста Шиджо на път за Понточо. Отивахме там, за да купим украшения за коса — Мамеха не обичаше магазините за аксесоари в Гион. Изведнъж тя спря. Под моста пухтеше стар влекач и аз помислих, че иска да избегне черния дим от комина му, но тя се извърна към мен с някакво доста непонятно изражение на лицето.
— Какво има, Мамеха сан? — попитах.
— По-добре да ти го кажа, защото все едно ще го чуеш от някого. Твоята малка приятелка Пити спечели наградата за чиракуваща гейша. Очаква се, че и следващия път ще я получи.
Мамеха говореше за една награда, която се даваше на спечелилата най-големи доходи през изминалия месец чиракуваща гейша. Може да е странно, че съществуваше такава награда, но за това имаше прекрасно основание — като ги насърчаваше да печелят колкото се може повече, в същото време наградата помагаше на чиракуващите да станат най-ценените в Гион, тоест такива, които ще печелят много не само за себе си, а и за всички около тях.
Мамеха бе предричала няколко пъти, че няколко години Пити ще напредва мъчително, но в крайна сметка ще свърши като гейша с малко верни клиенти — нито един от тях богат. Беше много тъжна перспектива и аз се зарадвах на новината, че е наградена. В същото време обаче стомахът ми се сви. Пити, изглежда, бе вече една от най-известните чиракуващи в Гион, докато аз си оставах една от най-неизвестните. Запитах се как би повлияло това на бъдещето ми и наоколо ми сякаш притъмня.
Най-странното бе, че Пити е успяла да надмине едно блестящо момиче на има Райха, печелило наградата последните седем месеца поред. Майка на Райха била много известна навремето гейша, а баща й принадлежеше към един от най-знатните родове в Япония — притежатели на несметни богатства. Винаги когато Райха минаваше покрай мен, се чувствах като цаца, край която се е плъзнала сребърна сьомга. Интересно как Пити бе успяла да я надмине? Вярно, че Хацумомо я буташе напред още от първия ден на дебюта й, и то така, че Пити бе започнала да слабее и направо не изглеждаше на себе си. Но колкото и да се стараеше, нима бе възможно да е станала по-популярна от Райха?
— О, недей да се натъжаваш толкова — каза Мамеха. — Трябва да ликуваш.
— Да, много егоистично от моя страна — отвърнах.
— Не това искам да кажа. И Хацумомо, и Пити ще платят скъпо за тази награда. След пет години никой няма да си спомня коя е Пити.
— А според мен всеки ще си спомня, че тя е момичето, надминало Райха.
— Никой не е надминал Райха. Може Пити и да е спечелила най-много пари миналия месец, но Райха продължава да е най-известната чиракуваща гейша в Гион. Ела, ще ти обясня.
И Мамеха ме отведе в една чайна в Понточо и ме накара да седна.
В Гион, обясни Мамеха, една известна гейша може винаги да направи така, че по-малката й сестра да печели повече от всяка друга — стига да е готова да рискува собствената си репутация. Това има връзка с плащането на охана — „такса за цветя“. В стари времена — преди сто или повече години, — щом гейша пристигнела на тържество, за да развлича гостите, съдържателката на чайната запалвала едночасова благовонна пръчица, наречена една охана или „цвете“. Заплащането на гейшата зависело от това колко пръчици са изгорели, докато си тръгне.