Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Стигнаха до лъкатушещ проход, който водеше към Санта Крус. Докато вървяха, сенките им се сливаха върху бялата мазилка на стените. Беше необичайно интимно и Кварт се почувства облекчен, когато излязоха в нощта на другия край.
— Така ли мислите? — попита тя. — Че се опитвам да ви прелъстя?
Кварт не отговори. Вървяха мълчаливо покрай стената, после завиха по тясна уличка, която ги отведе в стария еврейски квартал.
— Сър Мархолт също е защитавал справедливите каузи — каза тя.
— Времената са били различни. Пък и вашият сър Мархолт е просто творение на Джойн Стайнбек. Вече няма справедливи каузи. Дори моята не е такава. — Той млъкна, сякаш размишляваше върху истината в думите си. — Но тя е моя.
— Забравяте отец Феро.
— При него не става дума за справедлива кауза, а за личен избор. Всеки се оправя както може.
— Моля ви, гледала съм „Казабланка“ поне 20 пъти. Само това ми липсваше, свещеник, който играе на изгубил илюзиите си герой. Свещеник, който се смята за Хъмфри Богарт.
— Не се смятам за Богарт, по-висок съм. Все едно, грешите. Вие нищо не знаете за мен. — Тя продължи да върви напред, втренчена право пред себе си, сякаш не искаше да го чуе. Искаше му се да я хване за ръката и да я задържи, но се овладя. — Не знаете защо съм свещеник, нито защо съм тук, нито какво съм направил, за да бъда тук — каза той. — Не знаете колко хора като Приамо Феро съм срещал през живота си или какво правя с тях, когато получа заповед. — Говореше горчиво, защото знаеше, че думите му са излишни. Как би могла тя да го разбере! Тя се обърна към него и каза:
— Звучи тъй, сякаш съжалявате, че не разполагате с глава, която да изпратите със следващата поща в Рим. — Тя се приведе към него. — Мислел сте, че ще бъде лесно, нали? Но аз знаех, че нещата ще бъдат различни, щом опознаете жертвата си.
— Грешите — каза Кварц; като задържа погледа й. — Това, че опознах отец Феро няма значение, поне на официално ниво.
— А на неофициално? — Тя почука по челото си. — Сигурно имате и собствени мисли.
— Това ми е работата. Но аз познавах много от „жертвите си“, както се изразихте. И това нямаше значение.
Въздишката й беше презрителна.
— Предполагам, че е така. Сигурно затова си купувате костюми по поръчка от скъпи шивачи, носите скъпи обувки, кредитна карта и страхотен часовник. — Тя го огледа от глава до пети, враждебна и предизвикателна. — Те са вашите тридесет сребърника.
Беше ядосана и Кварт започна да се чуди докъде смята да стигне. Стояха един срещу друг на тясната уличка. Над тях, отрупаните с цветя балкони от двете й страни, почти се докосваха.
— Тези дрехи — каза Кварт, като хвана ревера си и й го показа — тези обувки и кредитни карти, този часовник, са много полезни, когато се опитваш да впечатлиш сръбски генерал или американски дипломат. Има свещеници-работници, женени свещеници, свещеници, които отслужват всяка сутрин литургия и свещеници като мен. И аз не мога да ви кажа от кого зависи съществуването на другия. — Той се усмихна иронично, но вниманието му беше другаде — Макарена беше твърде близо, а улицата — твърде тясна. — Въпреки че вашият отец Феро и аз сме единодушни в едно: никой от нас не си прави илюзии по отношение на работата си.
Той спря внезапно, уплашен от нуждата да се оправдае пред нея. Бяха сами на улицата, осветена от далечна лампа. Тя изглеждаше прекрасно, разтворените й устни разкриваха бели зъби. Дишаше бавно, със спокойствието на жена, която е красива и го знае. Изражението й вече не беше презрително. Кварт почувства физически, мъжки страх, подобен на замайване. Трябваше да направи усилие да не отстъпи и да се облегне на стената.
— Защо не ми кажете какво знаете? — попита той.
Тя го погледна, сякаш беше очаквала нещо друго. Очите се преместиха върху якичката му.
— Може и да не ми вярвате, но аз знам много малко — каза тя накрая. — Мога да отгатна някои неща. Но няма да бъда тази, която ще проговори. Вършете си работата, и оставете другите да вършат своята.
Кварт тръгна отново по тясната уличка. Тя го последва мълчаливо, притиснала раничката до гърдите си.
В „Лае Тересас“ бутовете пушена шунка висяха между бутилки „Ла Гита“, стари плакати за фестивала през Страстната седмица и априлския карнавал и избелели снимки на стройни, сериозни и отдавна мъртви тореадори. На бара келнерите записваха поръчките на клиентите, докато Пепе, управителят, режеше тънки филии шунка „Хабуго“ с дълъг, остър като бръснач нож и тихичко си припяваше: