Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
С бастуна си под мишница, дон Ибраим запали пурата. Пъхна в джоба си очуканата сребърна запалка — спомен от Габриел Гарсия Маркес, когото дон Ибраим твърдеше, че познавал, когато авторът на „Никой не посещава полковник Парамо“ е бил скромен журналист в Картахена де Индиас — и напипа билетите за неделната корида, купени същия следобед от Ел Потро.
В свободното си време бившият тореадор и боксьор работеше с група играчи на „тука има-тука няма“ близо до моста на Триана. Той беше защитник на момчето, което държеше трите чаши и малкото топче. Сега я виждате, сега — не, хайде, господине, заложете двадесет и пет хиляди песети. Наоколо съучастниците ги заобикаляха, а двама мъже на ъгъла следяха за полиция. С мрачен и отговорен вид, облечен в карирано сако, което му беше твърде малко, Ел Потро вдъхваше доверие. Благодарение на неговото представление той и колегите му бяха освободили един пуерторикански турист от дебела пачка долари. И за да се реваншира за гафа с бутилката от „Анис дел Моно“, Ел Потро подари на дон Ибраим и Ла Ниня скъпи билети за коридата. Беше инвестирал цялата си сутрешна заработка в трите билета, защото щяха да участват наистина големи имена: Коро Ромеро, Еспартако и Енрике Понсе (Коро Маестрал беше оттеглен в последната минута без обяснение) и шест — цели шест бика „Карденал и Мурубе“.
Дон Ибраим издуха облак дим и докосна нежната кожа на бузата си, която внимателно беше намазана с мехлем. Мустаците и веждите му бяха опърлени, но не можеше да се оплаче: бяха се отървали само с повърхностни обгаряния, една съсипана маса, почернял таван и голям страх. Особено, когато видяха Ел Потро да тича из стаята с пламтяща ръка като във филма с Винсент Прайс във восъчния музей. С голямо присъствие на духа, призовавайки Дева Мария, Ла Ниня поля дон Ибраим със сифона за сода и хвърли одеяло върху масата, за да угаси огъня. След това имаше само дим, обяснения, съседи, тропащи по вратата и един много неудобен момент, когато пожарникарите пристигнаха и не откриха огън, а само тримата почервенели партньори. По мълчаливо съгласие никой от тях не споменаваше за нещастния индицент. Защото, както каза дон Ибраим, вдигнал пръст, след като Ла Ниня се върна от аптеката с туба мехлем и много марля, има болезнени епизоди в живота, които е по-добре да се забравят.
Свещеникът и младата херцогиня изглежда бяха спрели, за да си поговорят, защото Ла Ниня и Ел Потро дискретно изчакваха на ъгъла, опрени на стената. Дон Ибраим беше доволен от почивката — не беше лесна работа да маневрира обемистото си тяло по тесните дълги улици. Той погледна към луната и дръпна от пурата, чийто дим нежно се изви на спирали в сребристата лунна светлина. Дори миризмата на урина и боклук, която се носеше край някои от баровете в най-тъмните улички, не можеше изцяло да заглуши аромата на портокалови цветове, жасмин и цветя, които отрупваха балконите. Докато вървяха, чуваха иззад щорите приглушена музика, откъслеци от разговори, диалог от филм или аплодисменти от някое телевизионно шоу. От близката къща се чуха няколко такта болеро, които напомниха на дон Ибраим за други лунни нощи по различни улици и той потъна в носталгията по своето двойно минало — истинското и измисленото, — които се смесваха в паметта му като серия от елегантни вечери по топлите плажове на Сан Хуан, дълги разходки из стара Хавана, аперитиви в Лос Порталес де Веракрус, докато мариачи пееха „Божествени жени“ от неговия приятел Винсенте или „Хубавата Мария“ — песен, за чието композиране той беше изиграл главна роля. Или може би, каза си той, докато дърпаше продължително от пурата, му липсваше само младостта. И мечтите, които животът винаги унищожава.
Все пак, помисли си дон Ибраим, когато Ел Потро и Ла Ниня продължиха и той ги последва, винаги щеше да има Севиля, части от която така силно му напомняха за места от миналото. Защото под определен ъгъл, сред цветовете и светлината, в този град както никъде другаде, ясно се долавяше тихото бръмчене, с което изчезваше времето, или може би самият град. Дон Ибраим дръпна отново от пурата си и тъжно кимна: просяк беше заспал до един вход, завит с вестници и картони и празна чиния до себе си. Инстинктивно, той бръкна в джоба си и намери монети под билетите за коридата и запалката на Гарсия Маркес. С усилие се наведе и остави монетата до спящата фигура. Десет крачки по-нататък осъзна, че вече няма дребни за обаждането до Перехил. Замисли се дали да не се обърне и да си вземе монетата, но се спря. Ел Порто или Ла Ниня сигурно имаха дребни. Подаянието беше демонстрация на вяра. И не би било почтено да го отмени.