Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Той се обръщаше към придружителката на Кварт с „доня Макарена“ и без никой от тях да е поръчвал, им донесе тапас със свинско в доматен сос, свински наденички, печени на грил гъби и две високи чаши със златиста, ароматна мансаниля. До вратата, облегнат на бара до Кварт, редовен клиент с червендалесто лице добросъвестно пресушаваше една след друга чашите вино. От време на време Пепе спираше да пее и без да спира да реже шунка, разменяше по няколко думи с него за футболния мач между „Севиля“ и „Бетис“, който предстоеше.
— Фантастично — повтаряше червендалестият мъж с пиянска упоритост.
Пепе кимна и отново запя, а мъжът се върна към виното си. Една сива мишка показа главичка от джоба на якето му. От време на време мъжът й даваше парченца сирене от чинията до него на бара. Гризачът усърдно дъвчеше сиренето и никой не изглеждаше изненадан.
Макарена отпи от мансанилята си и се подпря на лакът на бара, спокойно, сякаш си беше у дома. Всъщност тя се движеше из целия квартал Санта Крус, сякаш беше част от дома й и в известен смисъл беше така, или е било столетия наред — всеки ъгъл беше запечатан в генетичната й памет, познат на териториалния й инстинкт. Кварт осъзна, че не би могъл да си представи квартала и дори града без нейното присъствие, без тъмната й коса, прибрана на тила, белите зъби и тъмните очи — и тази мисъл обърка агента на ИВД. Още веднъж се сети за картините на Ромеро де Торес и старата тютюнева фабрика, която в момента беше приютила университета. Кармен, тютюноработничката, която навива влажните тютюневи листа върху загорялото си бедро. Той вдигна поглед и очите му срещнаха нейните, приковани върху него.
— Харесва ли ви Севиля? — попита Макарена.
— Много — отвърна той, като се чудеше дали тя може да отгатне мислите му.
— Това е много особено място. — Тя зачопли своите тапас. — Тук миналото и настоящето живеят ръка за ръка. Грис казва, че ние, севилците, сме стари и мъдри. Приемаме всичко и смятаме, че всичко е възможно. — Тя хвърли бърз поглед към червендалестия им съсед и се усмихна. — Дори да споделяш сиренето си в бара с мишка.
— Вашата приятелка добра ли е с компютрите?
Погледът, който му хвърли, беше почти възторжен.
— Никога не се отказвате, нали? — попита тя, набоде една гъба с клечката от коктейла и я изяде. — Умът ви работи еднопосочно. Защо не я попитате?
— Питах я. Отговори уклончиво като всички останали.
Един мъж влезе в бара. Беше пълен, около петдесетгодишен, облечен в бяло. За миг Кварт изпита чумството, че го е виждал някъде и преди. Когато минаваше край тях, мъжът повдигна шапката си и се огледа, сякаш търсеше някого. После погледна часовника си и излезе през другата врата, като размахваше бастун със сребърна дръжка.
Кварт забеляза, че лявата му буза беше зачервена и намазана с мехлем и че мустаците му изглеждат странно, сякаш бяха опърлени.
— А пощенската картичка? — попита Кварт Макарена. — Има ли Грис Марсала достъп до сандъка на пралеля ви Карлота?
Тя се усмихна, сякаш се забавляваше от настойчивостта му.
— Знае къде е, ако това имате предвид. Но съвсем лесно би могъл да е дон Приамо. Или отец Оскар, дори аз. Или майка ми… Представяте ли си херцогинята с кока-колата си, нахлурила бейзболна шапка с козирката назад, да се промъква във ватиканската компютърна система в малките часове?
Тя потопи парче месо в доматения сос и го предложи на Кварт.
— Боя се, че разследването ви може да се окаже абсурдно.
Докато вземаше коктейлната пръчица от Макарена, пръстите на Кварт докоснаха нейните.
— Бих искал да видя този сандък — каза той.
Тя го наблюдаваше как яде.
— Сега? Само вие и аз? — Тя се усмихна. — Това е доста рисковано, нали? Макар да подозирам, че истинската ви цел е да видите какъв компютър имам. — Пепе постави чиния шунка пред тях и тя разсеяно погледна розовите парчета, изпъстрени с ароматна сланина. — Защо не? Ще има какво да разказвам на приятелите си. Би ми се искало да видя лицето на архиепископа, когато разбере. — Тя наклони глава встрани замислено. — Или лицето на съпруга ми.
Кварт погледна сребърните халки в ушите й.
— Не искам да ви създавам неприятности — каза той.
Тя се засмя.
— Неприятности? Надявам се Панчо да позеленее от завист и да закипи от ревност. Ако чуе, че не само сделката му с църквата пропада, но и един интересен свещеник се върти около мене, ще полудее. — Тя внимателно погледна Кварт. — И ще стане опасен.
— Звучи обезпокоително. — Кварт допи чашата си с мансаниля, без да изглежда ни най-малко притеснен.
— Все пак — каза Макарена след известен размисъл — за вас ще бъде по-добре да видите сандъка на Карлота. Ще добиете по-ясна представа какво означава „Богородица със сълзите“.