Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Светът е малък, но след тази нощ Селестино Перехил често се чудеше дали срещата на шефа му с младата херцогиня и свещеника от Рим беше случайност или тя нарочно се разхождаше под носа на Гавира, знаейки, че в този час съпругът й (или бившият й съпруг) винаги пие в бар „Локо де ла Колина“. Гавира седеше на претъпканата тераса с приятелката си, а Перехил беше вътре, на бара, близо до вратата в ролята си на бодигард. Гавира си беше поръчал шотландско малцово уиски с лед, наслаждаваше се на първата глътка и се възхищаваше на приятелката си — привлекателна севилска манекенка, която въпреки явния дефицит в интелектуално отношение, или точно заради него, беше станала известна с едно изречение в телевизионна реклама за някакъв модел сутиени. Фразата гласеше „Всичко това е мое“ и Пенелопи Хайдегер, която анатомически имаше правото да направи подобно изявление, я произнасяше с унищожителен ефект. Гавира явно се подготвяше да се наслади на това „всичко“, което й принадлежеше, през следващите няколко часа. Нелош начин, помисли Перехил, шефът му да престане да мисли за банка „Картухано“, църквата и всичко, което превръщаше живота му в ад.
Телохранителят приглади косата си и се огледа. От мястото си до вратата виждаше чак до ъгъла на улица „Пласентинес“. Имаше и добър изглед към краката на Пенелопи, чиято къса пола от ликра разкриваше голяма част от бедрото й, в близост до кръстосаните крака на Гавира. Температурата беше приятна и Гавира беше по риза, с разхлабена връзка, а сакото му беше преметнато на стола. Въпреки проблемите си, той изглеждаше добре със сресаната си назад коса и излъчваше аромат на богатство с блестящия златен часовник върху силната си загоряла китка. Слушаха „Европа“ на Сантана. Щастлива, мирна, почти домашна сцена, помисли Перехил. Всичко изглежда вървеше гладко. Нямаше и помен от Циганина Майрена или Пилето Муелас и сърбежът в уретрата му беше изчезнал благодарение на шише „Бленокс“. В този миг , той се беше отпуснал напълно, изпълнен със сияйни надежди за себе си и своя шеф. Гледаше две хубави момичета, които седяха отзад и вече беше установил визуален контакт. Докато си поръчваше още едно уиски („Дванадесетгодишно“, каза той на келнера с апломб на космополит), изведнъж се зачуди как вървят нещата за дон Ибраим, Ел Потро и Ла Ниня и къде ли са по това време на нощта. Последния път, когато му се обадиха, щяха да подпалят част от църквата, колкото да бъде затворена и литургията в четвъртък да не се състои. Оттогава не беше чул нищо от тях. Вероятно щеше да намери съобщение на телефонния секретар, когато се прибереше. С тези мисли Перехил отпи от уискито си. После видя младата херцогиня и свещеника от Рим да завиват иззад ъгъла и едва не се задави с леденото кубче.
Приближи се към вратата, но остана вътре. Надушваше предстоящото нещастие. Не беше тайна, че Гавира беше болезнено ревнив по отношение на все още законната си жена. Но дори да не беше, предната корица на „Q&S“ и снимките с бикобореца бяха достатъчна причина банкерът да бъде бесен. На всичко отгоре свещеникът беше красив, добре облечен, елегантен. Приличаше на Ричард Чембърлейн в „Птиците умират сами“, но беше по-мъжествен. Перехил се разтрепери, особено когато видя Ел Потро с Ла Ниня под ръка дискретно да показва глава иззад ъгъла. След малко дон Ибраим се присъедини към тях и тримата съучастници застанаха там, объркани и без да успеят да прикрият смущението си. Перехил си пожела земята да го погълне.
С туптяща в слепоочията му кръв, Гавира бавно се изправи, като се опитваше да се овладее.
— Добър вечер, Макарена — каза той.
„Никога не следвай първоначалния си импулс, беше му казал старият Мачука, когато започваше кариерата си. Успой адреналина, направи нещо с ръцете си и освободи ума си. Печели време“. Затова той облече сакото си и внимателно го закопча, докато гледаше в очите на съпругата си, студени като лед.