Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Какво?!
— Невестата-дева, шербрукското привидение. Синджън май се оказа права — искала е да ме приветства с влизането ми във вашето семейство. Сигурно е така.
— Глупости, сънувала си нещо.
Софи само поклати глава. В началото много се беше уплашила, но младата жена, привидението, просто стоеше и я гледаше и би се заклела, че дори й говореше. Но знаеше, че е невъзможно, защото през цялото време я гледаше в лицето и устните й изобщо не помръднаха. Все пак бе дочула нежния й глас, ясен и убедителен: „Не се тревожи. Дори когато дойдат те, всичко ще се оправи.“
— Кой? — бе попитала Софи. — Моля ви, какво значи това?
Младата жена се беше застояла още миг сред странната светлина, която излъчваше, после бързо се отдалечи. Софи долови някакво движение и подир нея остана само тихата грация на неподвижния въздух. Но беше я видяла съвсем ясно, макар че в спалнята бе твърде тъмно. А после Райдър влезе и тя просто изчезна с ръка, протегната към Софи.
— Слушай, Софи, Невестата-дева изобщо не съществува, тя е само една легенда. Синджън просто си ги измисля и не бих се учудил ако от време на време самата тя изпълнява ролята на нещастната девойка, за да ни подразни. Ти просто си сънувала.
— Не, Райдър, тя разговаря с мен. Не говореше в действителност, но аз я чух, и думите й бяха много ясни.
Това вече го заинтригува, не можеше да го отрече. Постави свещта на нощното шкафче и седна до нея, без да я докосва.
— И какви бяха думите, които тя не каза в действителност?
— Че не трябва да се тревожа, защото когато дойдат те, всичко ще се оправи.
Той се намръщи. Какво ли значеше това? Може би се отнасяше до някакво скрито съкровище? Или до някакво бъдещо събитие? Може би Софи ще роди близнаци и те ще се задомят в кралското семейство?
— Какво, по дяволите, значи това? Кои са „те“, за Бога?
— И аз това я попитах, но тя изчезна. Ти влезе и мисля, че това я прогони.
— Глупости!
Софи го погледна намръщено и едва сега осъзна, че е по нощница и че той седи до нея — слава Богу, напълно облечен, но все пак съвсем близо. Забрави и привидението, и неговото предупреждение. Забрави ужасното си поведение днес следобед и дори ония две много хубави млади жени. Бавно заотстъпва към другия край на леглото.
Райдър се направи, че не забелязва. Стана, протегна се и започна да се съблича.
Този път нямаше да го гледа, обеща си тя, и попита:
— Какво прави толкова до късно?
— Просто имах да довърша някои неща.
— Имаше среща с някоя от твоя легион жени, нали?
— Легион ли? О, не, скъпа, не са повече от един малък батальон. Аз съм просто човек.
— Това изобщо не ме интересува. Тия абсурдни качества ти си ги приписваш. Подиграваш се с мен, дразниш ме, и това никак не ми харесва. Ако щеш, вземи си не сто, а петстотин жени.
— Сигурна ли си, Софи? Днес видя само две и направо полудя, макар че беше много очарователна.
Тя го изгледа. Стоеше гол от другата страна на леглото — гол голеничък. Беше висок, строен и много добре сложен — това не можеше да му се отрече. После плахо отмести очи към вратата.
— Не, повече никакви състезания по коридора. Предпочитам да съм единственият мъж, който ще те гледа по Евино облекло.
— Да, беше ужасно. Днес просто не можех да погледна брат ти в очите.
— Предполагам. Както и да е, мисля си, че Дъглас е ужасно късоглед. А сега да изясним нещата между нас. Цяла вечер очаквах да ми разбиеш физиономията, така че, моля — чувствай се напълно свободна да го направиш, поне метафорично. Отпусни си душата и излей женския си гняв.
— Това ти се иска, нали?! Да се разкудкудякам като глупачка! Това ще ти достави огромно удоволствие и кой знае колко важен ще се почувстваш! Знам, мъжете обичат жените да се борят за тях, обичат да са пъпът на вселената. Е, аз пък ще ти кажа, Райдър Шербрук, че изобщо не ме е еня! Изобщо! Просто се ядосах заради брат ти. На графа сигурно му е безкрайно неловко да гледа как всичките тия жени се мъкнат в Нортклиф Хол, увисват по ръцете ти, шепнат ти глупости и те целуват.
— Така ли? Това ми звучи някак заучено. Не че е лошо, не ме разбирай погрешно, но навярно си го репетирала поне дузина пъти.
Почеса се по корема, а тя проследи всяко движение на дългите му пръсти. Не беше особено окосмен, като се изключи гъстият кичур около слабините… Успя да го погледне пак в лицето. Той разбра, че го е оглеждала, но каза само:
— Божичко, значи искаш да ти повярвам, че всичките ругатни, с които ме обсипа, са били единствено в защита на накърнените чувства на бедния ми брат, така ли?
Софи разбираше, че дълбае пропаст, която, ако не спреше веднага, можеше да стигне чак до Китай, така че до болка стисна устни и само поклати глава.