Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Моите поздравления. Значи повече няма да имаш нужда от мен.
Тя неуверено поклати глава и реши, че най-добре ще е да се засмее. Но изкуственият смях не й се удаваше, а Райдър не го беше грижа — той обожаваше гърдите и ушите й и дори когато се любеха, й нашепваше, че малките й ушета имат вкус на сливи и праскови. Не го разбираше, но бе споделяла с него много повече мигове на удоволствие, отколкото можеше да очаква от строгия Дейвид. Е, все пак съпругът си е съпруг, той ти е за цял живот. А след като и Райдър се беше оженил, какво друго й оставаше? Беше смешно, беше невероятно, но той изглеждаше доволен от това. При това жена му беше ревнива!
Но той вече се мръщеше.
— Трябва да я настигнеш, Райдър. Ядоса се, като ни видя заедно. Бясна е, задето те целунах и задето ти… нали разбираш.
Райдър я погледна и й се усмихна — в гласа й звучеше истинско задоволство, че жена му го ревнува от нея. Суетността й винаги му беше харесвала. Навярно някой ден Софи щеше да стане малко по-разбираема и той щеше със същата лекота да отгатва какво става и в нейната душа. Наведе се и целуна Сара по бузата:
— Желая ти щастие с Дейвид, Сара. Сбогом!
Но не последва Софи. Обърна коня и препусна към Нортклиф. Съпругата трябва от време на време да се задушава в собствените си ревниви сосове. Нямаше никакво намерение да й се извинява заради Сара или някоя от останалите. Но какво ли правеше тя сега?
Той смушка жребеца си и весело си заподсвирква.
16.
Софи се прибра след час. Чувстваше се отвратително. Идеше й да си заскубе косите. Изобщо не разбираше защо постъпи така. Остави Опал в конюшнята пред голяма кофа овес, поприказва си със старшия коняр Маккалъм, суров, но приятен човек, за когото съществуваха единствено конете, и тръгна към къщата, но внезапно спря, засенчи очи и зяпна недоверчиво. Не, не можеше да бъде! Не отново! На стръмните предни стъпала стоеше Райдър с някаква млада жена, тъмнокоса и много хубава, тихо й говореше нещо, а тя, опряна на ръката му, кимаше. На Софи й се сви стомахът, за втори път този следобед тя стисна зъби и всички разумни мисли изхвърчаха от главата й.
Тя изкрещя и се закани с юмрук на съпруга си:
— Ах, ти, мръсен негоднико!
Събра полите си и хукна към тях, неспособна да спре нито краката си, нито думите, които сами излетяха от устата й:
— Как смееш! Дръпни се от мъжа ми! Само да се опиташ да го целунеш — ръката ще ти счупя!
Тес Стокли застина, но не беше глупачка и побърза да отстъпи назад.
— Господи, Райдър! Коя е тази? Прилича на луда. Не разбирам… Да не е някоя от жените ти? Много странно, Райдър. Но защо е толкова ядосана? Би трябвало да знае, че е само една от твоите жени.
Райдър не отговори. Той гледаше как Софи се носи към тях, вдигнала високо поли, за да е сигурна, че няма да се препъне. Приятно му беше да съзерцава глезените й, да гледа гнева, изписан по лицето й. Гъсти кичури се бяха измъкнали от косите й и се виеха около лицето й, очарователната й шапчица за езда падна в прахта…
Луда жена, наистина — неговата луда жена. Какво прекрасно съвпадение! Значи шербруковският му късмет не беше го изоставил. Той скръсти ръце на гърдите си, сърцето му заби в очакване.
Жените, с които бе свързан, обикновено не идваха в Нортклиф Хол, но Тес се беше притеснила от дългото му отсъствие. Беа й казала да не се тревожи, защото Райдър е като котка — никога не пада по гръб, но тя все пак дойде и когато го видя, жив и здрав, едва не се разплака — толкова бе щастлива, че го вижда. И внезапно това странно момиче, което така се разкрещя…
Устата на Райдър се разтегли в усмивка и той каза:
— Здрасти, Софи. Закара ли Опал в конюшнята? Нахрани ли я? Няма ли да се запознаеш с приятелката ми Тес? Ела да те запозная. Тъкмо си говорехме за Ямайка, за пътуването ми и…
— Мошеник нещастен! Още една ли?! Колко жени имаш? И всичките ли са такива млади и красиви? Но това е греховно! Би трябвало да те обесят, да те застрелят и да те изкормят! Аз самата бих…
Гласът й пресекна и тя пребледня. Поклати глава и косите й, вече напълно освободени, рукнаха по раменете и гърба й.
— О, не! — недоверчиво Промълви тя. — Това не го казах аз, нали?
Вдигна отново полите си и побягна към градините с гръцките статуи. Може пък и да й харесат голите статуи, помисли си Райдър, загледан след нея. Беше ли ги виждала вече? Трябваше да я попита. Представи си, че я люби под някое ужасяващо мраморно изображение на Зевс, прелъстяващ някой лебед.
После се обърна към Тес, която учудено и недоверчиво гледаше подир тичащата Софи, и рече:
— Това е моята съпруга, Софи Шербрук. Много е ревнива. Стой по-далеч от нея.
— Твоята какво…