Непознатата от Ямайка

Представи си как Софи го чака в леглото, пребледняла от страх да не би да дойде и отново да я насили, а тя да е заспала и да е още по-уязвима. Но не отиде при нея — все още не. Нека тъне в предположения. Не беше трудно да го постигне — беше толкова непредвидим, колкото и тя, и това я вбесяваше. Не беше й казал нито дума за държанието й следобед. Нищичко. Е, вярно, че от време на време просто не можеше да се сдържи да не я поглежда със закачливо пламъче в очите, но все пак се държа изключително учтиво с нея, докато тя през цялото време се надуваше. Но след като разбра причината, вече успяваше да я отбягва с лекота, придобита от дългата и успешна практика. Все пак познаваше начина на мислене на жените. А Софи, колкото и добре да се прикриваше, все пак си беше жена.

На вечеря разговорливото семейство несъмнено му помогна. После отпрати Софи да си легне, като й кимна и я щипна по бузата, а тя го изгледа, донякъде побесняла, донякъде объркана, и това беше обещаващо.

Тръсна глава и вписа следващото име. Джоузеф Бийфли17. Фамилията беше смешна, но мъжът бе свестен и стабилен и всяко момиче би го предпочело пред много други. Вярно, че имаше позакръглено шкембе, но не пиеше много, не биеше жените, дъхът му не вонеше и се къпеше достатъчно редовно. Според Райдър той чудесно би подхождал за Емили. Както бе казала Сара, а след нея и Тес, в крайна сметка съпругът си е съпруг и е длъжен да остане до теб. За момент Райдър замислено се загледа в бледия пламък на единствената свещ.

Списъкът, който състави, беше внушителен, но все пак успя да добави още две имена. Срещу името на всяка от жените бяха отбелязани поне четири имена на мъже. Добре че почти целият му живот бе преминал тук и познаваше всички на петдесет мили околовръст, а между тях, слава Богу, и толкова много мъже. Изборът беше важен, пък и не всички жени щяха да поискат да се омъжат. Но той искаше да е сигурен, че добре се е погрижил за всяка една от тях. На тези, които пожелаеха да се омъжат, той, разбира се, щеше да осигури зестра. Зестри щяха да получат и ония, които не искаха да се омъжват. Почуди се дали да не състави и списък на вероятни покровители в Лондон. Но не, твърде грубо щеше да бъде от страна на изтънчен човек като него.

После се сети за децата и се усмихна. Те бяха и щяха да си останат постоянна величина в живота му. Нито за миг не се съмняваше, че ще има още деца. Божичко, колко му липсваха! С радост очакваше утрешния ден.

Най-сетне, уморен от размислите по списъка и от желанието си да накара Софи да се гърчи в несигурност, той стана, протегна се и угаси свещта — познаваше всяка педя от Нортклиф и нямаше нужда да осветява пътя си.

Софи не спеше. Седеше изправена в леглото и се взираше в далечния ъгъл на спалнята. Райдър бързо запали свещ и тихо се приближи до леглото. Тя обърна глава към него и трепна.

Той сви вежди:

— Какво става? Да не си сънувала кошмари?

Тя поклати глава, а той се загледа за миг в гъстите й разбъркани коси, които падаха по лицето и раменете й. Софи облиза устни, ръцете й стиснаха завивката, и рече:

— Мисля, че току-що видях вашата Невеста-дева.