Тайната на Валантайн

Докато завързваше панделките на обувчиците си, Джеси беше убедена, че не би искала да види втори път бащата на мъртвата Алиша.

Тя прекара следващите няколко часа в конюшните — разресваше и почистваше Селина, една от арабските кобили, които Джеймс беше яздил в Йорк.

Оцапана и мръсна като всеки друг работник в конюшнята, беше застанала на колене и омасляваше копитата на Селина, когато видя нечия сянка. Погледна нагоре и видя Джеймс, изправен в целия му ръст. Беше обут в черни ботуши, със стегнати тъмнокафяви бричове и бяла риза, разкопчана около врата. Изглеждаше здрав, загорял и апетитен — като ягодовия пудинг на госпожа Катсдор. Усети се, че го е зяпнала с отворена уста, и бързо я затвори.

— Това последното ти копито ли е?

— Последното ми какво? А, да, последното е. — Тя потупа Селина по крака. — Красавица е тя, Джеймс. На колко години е?

— На седем. Баща й е Джейнъс. Тя се ожреби с две кончета, които се превърнаха в състезателни коне. Е, хайде, вече е късно и ти имаш страхотна нужда от баня. Изглеждаш като старата Джеси. Не искам повече да е така. Това ме кара да се чувствам като човек с извратен вкус. — Той замълча за момент, а после приклекна до нея и нави една от къдриците й около пръста си. — Даже по „палавничетата“ ти има пот.

— Старата Джеси нямаше никакви „палавничета“.

— Нямаше.

— Трябва да се постараеш добре да запомниш това, Джеймс. Старата Джеси нямаше също и сатенена долна риза с прасковен цвят.

— Съжалявам, че я разпорих.

— Госпожа Катсдор каза, че ще я оправи вместо мен. Тя реши, че не съм била много сръчна с иглата, като ме гледала, че съм от Колониите и че съм живяла само с коне през целия си живот. Аз й отвърнах, че и ти не се оправяш много с иглата пак по същите причини. Тя обаче само изцъка с език, потупа ме по ръката и ми каза, че съм имала нужда някой да ми покаже някои неща и че тя щяла да се погрижи за това.