Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Лорд Морлънд прекоси салона, отвори парадната врата и огледа улицата. Лицето му бе помръкнало.
— Никой ли не я е видял да си тръгва?
Уитби определено изглеждаше притеснен и нервно подръпна крайчето на сакото си.
— За последен път са я видели в кухнята.
Русите вежди на Морлънд се вдигнаха недоумяващо.
— В кухнята. Какво, за Бога, е правила в кухнята?
— Ами… Опитвала е лимоновите пастички на мисис Харис, милорд — отвърна лакеят сковано.
— Опитвала е лимонови пастички? Ти за глупак ли ме вземаш, Уитби?
Прислужникът се изчерви.
— Не, разбира се. Нищо подобно…
Ръцете на Морлънд се свиха в юмруци.
— Тогава този път ми кажи истината, и то бързо, човече!
Дръпна завесите и се приближи до прозореца. С изненада откри, че трябва да се облегне на перваза за опора.
Само благодарение на желязната си воля Уитби се въздържа да не се втурне към Морлънд. Старият иконом знаеше много добре как ще бъде посрещнат всеки опит да му се помогне. Именно затова бе толкова благодарен на мис Камърън, че се появи, когато графът имаше нужда от помощ. Никой друг нямаше да може да му заповяда да лежи, докато не оздравее. И определено никой друг нямаше да може да го спаси от въздействието на чудовищната отрова, проникнала в тялото му с острието на ножа.
Прислужникът се понамръщи. Но къде, по дяволите, бе изчезнало това момиче? И защо? Тя бе необходима тук. Някъде в малките часове на нощта се бе оказало, че всички неволно са започнали да разчитат на спокойния й, трезв разум.
А графът, въпреки че лицето му оставаше каменно, вероятно най-много.
Уитби въздъхна, а Морлънд поднови бясното си кръстосване из стаята с ръка върху пулсиращата под бинтовете рана.
— Е?
— Негова светлост, младият граф, заяви че тя просто… е изчезнала.
— Джеръми? Боже милостиви, не ми казвай, че той я е видял?
Уитби кимна със съжаление.
— Скоро след като пристигнаха със сестра си, придружени от ядосаната и почти омаломощена гувернантка и двама лакеи. Мис Туитчет — май се казваше жената. Чух я да споменава, че никога досега не е имала нещастието да бъде гувернантка на две толкова неблагодарни, неподлежащи на възпитание жи… подопечни. Е, не ги нарече точно подопечни, милорд — прокашля се Уитби.
Лицето на Морлънд потъмня от гняв.
— Тя нарече децата животни, така ли?
Уитби кимна.
— Това бе точно след като извади мишката от пътната си чанта.
Морлънд неволно се усмихна.
— Така ли? — Той потърка бузата си. — Мис Туитчет, а? Не е ли тя онова същество с острия, стържещ глас?
Уитби кимна, възхищавайки се на точността на унищожителното описание.
Морлънд прокара ръка през дългата си тъмноруса коса.
— Не мога да си обясня защо наех тази проклета жена. Тя е с пилешки мозък и няма никакъв усет към децата. Изобщо не трябва да се занимава с деца.
— Така казахте и преди, милорд — вметна плахо Уитби.
— Тогава защо я наех?
— Май проблемът с животните за разплод изискваше незабавното ви пристигане в Йорк. След това бяха състезанията в Нюмаркет, а…
— Не ми напомняй, Уитби. — Морлънд ядосано разтри брадичката си. — Боже, каква каша. И не знам какво да правя с тях. — Очите на Морлънд заблестяха. — Мишка ли казваш? Ех, да бях видял това.
— А и змия имало, милорд.
— Змия ли?
— Доста голяма и на петна, доколкото разбрах. Влечугото изпълзяло от куфара на гувернантката и взело да търси мишката. Една от общите камериерки припаднала и имало доста голяма дандания в долния салон. Херцогинята тъкмо се готвела да си тръгва, нали разбирате, и…
— Херцогинята? На Кранфорд? И тя ли е била тук?
Устните на Уитби се изкривиха.
— Да, милорд. Май херцогинята и децата се бяха наговорили нещо. Когато мис Туитчет посегна и хвана ухото на младия Джеръми, херцогинята каза, че Джеръми трябва веднага да бъде оставен на мира. Тогава гувернантката заяви, че може и да напусне, а херцогинята одобри решението й, като добави, че никой не се нуждаел от нейните услуги. — Лицето на прислужника стана безизразно като маска. — Не че съм подслушвал или нещо такова.
— Разбира се, че не си — отбеляза Морлънд сухо.
— И къде е била мис Камърън по време на цялата тази врява?
— Ами точно това е, милорд. В цялата суматоха тя просто… просто е…
— Изчезнала?
Уитби тъжно кимна.
Лицето на Тони придоби замислено изражение.
— Това ли е направила? Съмнявам се.
Валеше дъжд.
Чеси се намръщи, стиснала между пръстите си ръба на протритите муселинови пердета. Миг след това ги пусна да закрият отново прозореца към мократа улица.
Дъждът напълно подхождаше на настроението й.