Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Но тя нямаше да плаче. Нямаше да тъжи. Дори бележката, пристигнала, докато е била на „Хаф Мун Стрийт“, не можеше да я накара да се разридае.
Чеси рязко се обърна и приглади туниката си за упражнения. Пое дълбоко дъх и се съсредоточи, опитвайки се да прогони горчивите, натрапчиви спомени.
Ръцете й се раздвижиха, вдигнаха се напред като лястовички в полет. Владееше се, докато търсеше темпото, с което мълчаливо да прекоси празната стая, стъпвайки по дирята на прокрадналия се слънчев лъч.
Само очите й издаваха вътрешно безпокойство, напрежение и тъга.
Бележката бе кратка, но много точна. Суидин й я бе прочел с недоволно изражение.
Не се виждай повече с жълтокосия англичанин. Той и без това прекалено много се интересува от книгата на насладите. Разсейва те и пречи на твоето дирене. Не пренебрегвай предупреждението. Ако не се вслушаш, жълтокосият ще умре. Много бавно. Много мъчително.
А след това и баща ти.
Копринените й пантофки се плъзнаха по дървения под, вдигайки облачета прах, които затанцуваха на светлината. Въздухът бе неподвижен и наситен с аромат на лимон.
Вероятно мисис Харис ги е изпрала, помисли си Чеси. А граф Морлънд бе отказал на самия престолонаследник да му я преотстъпи!
Кракът й се подхлъзна. Глезенът й се изви.
Тя изруга под носа си и посегна надолу, за да освободи пантофката. Но дървото сякаш бе залепнало за тъмната коприна. Чеси го възприе като някакъв таен знак, който не можеше докрай да разгадае.
Ядосано хвана пантофката и се намръщи, когато тя се изплъзна от пръстите й. Опита пак, като дърпаше по-силно.
С остър звук копринената пантофка се раздра на две.
Всичко това изведнъж й се стори ужасно смешно. Крехка и неподвижна, Чеси стоеше и се взираше в скъсаните краища на някаква черна коприна. Смях напираше в гърлото й.
Последваха едри бисерни сълзи, стичащи се безутешно по бледите й бузи.
Там, в смътната светлина, в стаята, ухаеща на лимон и прясно откъснати рози, тя разглеждаше унищожената си пантофка. Последната си пантофка.
Да, беше някак смешно. Ужасно смешно…
Задавеният й смях отекваше във високия таван, пресеклив и накъсан като коприната в ръцете й. След това звукът се промени — стана дълбок и болезнен.
Докато се свлече на полирания под, все още стискайки глупавата пантофка. Тя вече ридаеше.
За пантофката е, опита да се убеди тя.
За мечтите.
За бащата, когото не можеше да намери, и за майката, която не помнеше.
Но докато притискаше здраво скъсаната коприна и усещаше как се напоява от сълзите й, тя знаеше, че се самозаблуждава.
30.
Някой тропаше на вратата.
Чеси измъкна глава изпод възглавницата и присви очи в тъмнината.
Лодката ли нападаха? Или баща й пак бе забравил да пусне котвата и дрейфът ги бе повлякъл към течението?
Чеси премигна и седна в леглото.
— Добре! Идвам…
Разтърка очи и посегна за бричовете, които винаги оставяше на преградата точно над нейната койка. Нямаше ги. Тропането се усили.
— Идвам, татко!
Пак ли ги преследваха пиратите на Хан Сън заради съкровищата? Или беше онзи мошеник О’Нийл, който търсеше още плячка?
Виеше й се свят, когато се изправи на крака.
Ударите по вратата не преставаха.
— Мис Чеси? Събудихте ли се вече?
Чеси се намръщи.
— Суидин? — Тя стана и посегна за робата в долния край на леглото. И тогава замръзна. Лицето й пребледня, когато си спомни.
Не е в Макао, а в Лондон. И баща й…
Изтича до вратата и я отвори с треперещи пръсти.
— Какво… Какво става, Суидин? Научи ли нещо ново за… за…
Не можа да довърши. Суидин поклати глава.
— Не е от тези, дето държат баща ви, мис. Нито пък исках да ви будя, но… Разбирате ли, не мога да го отпращам повече.
— Кого? — Странна топлина се разля по тялото й.
— Граф Морлънд, мис. Идва вече три пъти от сутринта. И никак не изглеждаше доволен. Особено когато му казах, че не приемате посетители.
Гърлото на Чеси се сви от напрежение.
— Няма ли да ми разкажете най-после какво се случи, докато бяхте на „Хаф Мун Стрийт“? — попита Суидин.
— Не… Не питай, Суидин. И без това всичко свърши.
Безжизненият й глас накара стария прислужник да се намръщи. Лицето му помръкна.
— Не е редно, мис. Казвал съм го преди и пак ще го кажа. Просто никак не е редно. Не бива да се разхождате по покривите на Лондон, търсейки проклетата книга. Баща ви има приятели в края на краищата. Разкажете им какво става и ги оставете…
Чеси въздъхна. Пръстите й се впиха в колана на робата.
— Моля те, Суидин. Хайде да не спорим. На никого не мога да поверя такъв деликатен въпрос. Значи оставам единствено аз.