Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
— Англичанинът от „Хаф Мун Стрийт“ ли?
Възрастният мъж кимна.
— Точно така. От тебе ще излезе способен триад, Уи Фан. Сега слушай внимателно. Чух за някакъв чуждоземен дявол, който много се интересува от книгата на насладите. Той обаче се крие и ще бъде трудно да го намерим.
— Аз ще успея, господарю.
Старият триад се усмихна при тази самоувереност.
— Ще можеш ли? Ако го сториш, ще бъдеш добре възнаграден, тъй като човекът може вече но някакъв начин да е замесен в случая. Наеми всякакви помощници, от каквито се нуждаеш. Английските чуждоземни дяволи по доковете са готови на всичко за няколко късчета злато. Но първо се погрижи за жълтокосия чуждоземец. И този път нямаш право на провал, както преди. Избери внимателно момента и направи отровата по-силна. Англичанинът трябва да умре, защото разсейва жената и тя не търси книгата на насладите.
— Разбирам, господарю.
— Ще изпълняваш всяка моя заповед точно. Иначе ти и твоите потомци ще умрете от бавна и мъчителна смърт.
Докато димът от тамяна продължаваше да се вие нагоре, войнът се наведе напред и се заслуша внимателно.
— Какво означава това — девойчето на Камърън просто е изчезнало?
Облечена в копринен пеньоар, който разкриваше почти всички прелести на зрялото й тяло, лейди Луиза Ландрингам седеше с изправен гръб върху кадифения диван.
Помади и шишенца с парфюм с трясък се посипаха по пода.
Застаналият пред нея мъж, облечен в светлосиня ливрея на лакей, сви рамене, но по челото му избиха капчици пот.
Луиза бавно се изправи на крака, а пеньоарът се разтвори и разкри белите бедра и плътния окосмен триъгълник като гнездо между тях.
Лакеят звучно преглътна. Очите му се вторачиха в едрите изпъкнали гърди, които напираха от деколтето на ефирната материя.
— Ти си… — Господарката леко се намръщи и се приближи към него. Пръстите й погалиха покритите със сатен рамене. — …Уилсън, нали?
Почервенял и онемял, прислужникът успя само да кимне.
Кървавочервените нокти докоснаха врата му и го погалиха по ухото.
— Уилсън. Такова смело име — Пръстите се плъзнаха надолу, погалиха бедрата му. — Такова твърдо име…
— Моля за прошка, господарке, но вие не споменахте нищо за…
Внезапно лицето му се изкриви. Пръстите й умело откриха най-горното копче на панталоните и го разкопчаха.
— И така, Уилсън, дай да видя дали името отговаря на тялото ти.
Луиза Ландрингам прокара розовото си езиче по устните и те заблестяха от влагата. Но не за Уилсън мислеше тя, а за един рус граф с очи като сапфири.
Още едно копче се освободи.
— Разбира се, ако предпочиташ да не си мой слуга, не бих и помислила да те задържам. Ако имаш нещо по-примамливо предвид…
Мъжът шумно си пое въздух в момента, когато членът му изскочи на свобода. Гледаше надолу с невярващи очи, докато червените нокти обкръжаваха пламналата плът.
— Не… Недейте, лейди Ландрингам. Искам да… — Тръпки полазиха тялото му, докато опитните пръсти го галеха и караха кръвта в слабините му да пулсира. — Боже милостиви в небесата, никога не съм вярвал, че…
— Така е добре, Уилсън. Много добре… — Полуголата жена се усмихна на възбудената му мъжественост, потреперваща в ръката й.
Толкова уязвим. Какъвто ще бъде и Тони Морлънд скоро. И тогава ще му го върне, затова, че я унизи. Тя разполагаше с идеалния човек, който щеше да й помогне.
Устните й се присвиха.
— А сега ще ме слушаш, скъпи Уилсън. Ще ме слушаш внимателно.
Тя заговори, като продължаваше да го гали. Изговаряше думите нежно и меко. Те звучаха по-скоро като любовни слова, но съдържанието им бе зловещо.
Когато приключи, слугата бе пламнал като божур. Едва дишаше и не можеше да говори разбираемо от обзелото го желание.
— А сега, Уилсън, след като си такова палаво момче, ще трябва май да те накажа. — Очите й се присвиха. — Доста строго, така че да ти стане горещо, да ти се прииска да виеш…
Бавно се отпусна на колене. Очите й бяха тъмни, непроницаеми. Отметна коприната от напарфюмираните си рамене и повдигна глава.
Рубинените й устни бяха отворени.
— Ела насам, Уилсън — прошепна тя.
Лакеят се приближи. Лейди Ландрингам все още се усмихваше, когато пое члена с устни и първият болезнен вик се изтръгна от гърлото му.
— Не мога, но дяволите, да повярвам! Как така е изчезнала?
Уитби се стараеше да не трепери при свирепия разпит на господаря си. Гледаше съсредоточено цветния мотив по облицованите с коприна стени.
— Тъкмо се канех да проверя какво става, когато Ваша светлост позвъни.