Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

През собственото си пъхтене чу нейния глас:

— Ще ти бъда благодарна, ако си махнеш лактите от гърдите ми.

Той обаче не спря, продължи още по-упорито. Притисна с лакът меката плът. Кралят и селянката. Не се дърпай, Фейт. Хайде, знаеш какво искам.

— Не е задължително да го правиш така.

— Какви ги дрънкаш? — избъбри той с подпухнал език.

За последен път се бе напивал така като моряк по време на градски отпуск в Ню Йорк. В слепоочията му туптеше непоносимо главоболие. Да се натряска от пет бири и няколко чаши вино. Господи, започваше да остарява.

— Аз отгоре. Толкова си пиян, че иначе няма да можеш да го направиш.

— Отгоре ли? Все гледаш да командваш, дори в леглото, а?

Той сграбчи китките й толкова силно, че палците се притиснаха към показалците. С неволно възхищение забеляза, че тя дори не изстена, макар да усещаше как болката я пронизва, как тялото й се напряга под неговото. Той плъзна длани по гърдите и бедрата й, грубо опипа краката и раменете. Но не се опита да проникне в нея. Не защото пиянството му пречеше да го извърши; просто дори и алкохолът не можеше да го накара да причини на жена подобно нещо. Беше затворил очи, не искаше да я поглежда. Но приведе лице до нейното. Искаше Фейт да усети вонята на пот, алкохол и плътско желание.

— Само си мислех, че така ще ти бъде по-приятно, това е — каза тя.

— По дяволите! — изрева той. — Значи просто ще ме оставиш да го направя?

— Полицията ли искаш да викна?

Гласът й се вряза като нажежено свредло в тръпнещия му череп. Той увисна над нея с изпънати ръце и напрегнати мускули.

Усети как по бузата му се стича сълза като самотна заблудена снежинка — бездомна досущ като него.

— Защо не вземеш да ме изриташ оттук, Фейт?

— Защото вината не е твоя.

Лий усети, че му призлява, мускулите му губеха сила. Фейт раздвижи ръка и той изведнъж я пусна, без да е казала нито дума. Тя докосна лицето му съвсем леко, като перушинка, падаща от небето. Избърса самотната сълза. Когато заговори, гласът й бе дрезгав:

— Защото аз ти отнех живота.

Той кимна с разбиране.

— Значи, ако избягам с теб, ще получавам това всяка вечер. Като бисквитка за послушното куче.

— Ако това искаш…

Тя изведнъж отдръпна ръка и я отпусна върху чаршафа.

Лий не посегна отново към нея.

Най-сетне той отвори очи и съзря неописуемата печал в нейния поглед, остатъците от болка в напрежението на лицето и шията; болка, която той причини, а тя прие мълчаливо; видя върху бледите бузи отражението на собствените си безнадеждни сълзи. Те бяха като обгарящ огън, който някак проникваше през кожата му, стигаше до сърцето и го изпепеляваше.

Той се надигна и залитайки, тръгна към банята. Едва се добра до тоалетната, където бирата и вечерята изхвръкнаха далеч по-бързо, отколкото бяха влезли. После Лий се просна върху скъпите италиански плочки и потъна в забрава.