Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Ще спя в друга стая — тихо каза Фейт.
Той мълчеше и не смееше пак да отвори очи. Чу я как се отдалечава към вратата. Миг преди да е излязла, каза:
— Съжалявам, Фейт.
Преглътна с усилие; имаше чувството, че езикът му е набъбнал колкото ананас.
Преди да затвори вратата, тя отговори съвсем тихо:
— Може да не повярваш, Лий, но аз съжалявам още повече.
34.
Брук Рейнолдс огледа спокойно салона на банката. Току-що бяха отворили и още нямаше клиенти. В някой друг живот би могла да оглежда мястото за предстоящ обир. Тази мисъл я накара неволно да се усмихне. Беше подготвила няколко варианта за действие, но младежът зад бюрото с табелка ЗАМЕСТНИК-УПРАВИТЕЛ облекчи задачата й.
Когато Рейнолдс се приближи, той надигна глава.
— С какво мога да ви услужа?
Щом видя значката от ФБР, очите му се разшириха и той изпъчи гърди, сякаш искаше да покаже, че е истински мъж под младежката външност.
— Има ли някакъв проблем?
— Необходима ми е вашата помощ, мистър Собъл — каза Рейнолдс, като погледна името върху табелката. — Става дума за текущо разследване на Бюрото.
— Разбира се, ще помогна, доколкото ми е по силите — отвърна той.
Рейнолдс седна срещу него и заговори спокойно и прямо:
— Разполагам с ключ за сейф във вашата банка. Открихме го в хода на разследването. Смятаме, че съдържанието на сейфа може да се окаже извънредно важно. Трябва да проверя какво е то.
— Разбирам. Но…
— Нося и документа за сейфа, ако това ще ви помогне.
Знаеше, че банкерите обичат всякакъв вид документи; колкото повече цифри и статистика има, толкова по-добре. Тя протегна листа през бюрото.
— Познато ли ви е името Франк Андрюс?
— Не — отвърна Собъл. — Но аз работя тук едва от седмица. Нали знаете, вечното уедряване на банките.
— Позната история; и правителството гледа да ореже излишните структури.
— Дано не се отнася и до вас. Голяма престъпност има в този град.
— Е, като банков управител вие сигурно виждате какво ли не.
Младежът се усмихна доволно и отпи глътка кафе.
— О, ако почна да ви разказвам…
— Да, не се съмнявам. Има ли начин да разберем колко често е идвал тук мистър Андрюс?
— Разбира се. Сега прехвърляме всички сведения в компютъра. — Той натрака на клавиатурата номера на сметката и изчака данните да бъдат обработени. — Искате ли кафе, агент Рейнолдс?
— Не, благодаря. Колко голям е този сейф?
Собъл погледна документа.
— Ако съдя по месечната такса, от най-големите — с двойна ширина.
— Значи може да побере много неща.
— Да, права сте. — Той се приведе напред и добави по-тихо: — Обзалагам се, че е свързано с наркотици, нали? Или с пране на пари. Посещавал съм курсове по тия въпроси.
— Съжалявам, мистър Собъл, нямам право да коментирам, докато тече разследването. Надявам се, че ме разбирате.
Той бързо се облегна назад.
— Да. Естествено. Всички си имаме правила… да знаете само с какви неща съм се сблъсквал.
— Предполагам. Излезе ли нещо на компютъра?
— А, да. — Собъл погледна екрана. — Доста често е идвал тук. Ако искате, мога да ви дам разпечатка.
— Благодаря, много ще ми помогнете.
След малко, докато слизаха към хранилището, Собъл започна да се тревожи.
— Питам се дали не трябва най-напред да уведомя началството. Нали разбирате, сигурен съм, че няма нищо нередно, но все пак правилата за сейфовете са извънредно строги.
— Разбирам ви, но смятах, че заместник-управителят е упълномощен да взима решения в подобни случаи. Няма да взема нищо, само ще прегледам съдържанието. И в зависимост от това, което открия, може би ще трябва да наложим запор върху сейфа. Не за пръв път се сблъскваме с такава ситуация. Поемам цялата отговорност. Не се тревожете.
Това като че облекчи младежа и двамата влязоха в хранилището. Той взе ключа на Рейнолдс, извади своя дубликат и изтегли касетката от сейфа.
— Имаме помещение, където можете да прегледате съдържанието.
Младежът я въведе в тясна стаичка и Рейнолдс затвори вратата. Въздъхна дълбоко и чак сега забеляза, че дланите й са потни. Съдържанието на тази касетка можеше да прекърши много човешки съдби и кариери. Тя бавно вдигна капака. Онова, което видя, я накара да изругае тихичко.