Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Като не видяха никого, двамата направиха няколко крачки, за да се отдалечат от падналия бор, който им пречеше да огледат добре скалите. Същият глас още по-сух и още по-заповеднически, се чу отново:
— Спрете, или ще стрелям!
— Да ви вземат дяволите! — извика Бени, който започна да става нетърпелив. — Къде сте? Бъдете така добър и покажете поне носа си.
— Тук съм, на сигурно място.
— Не ви виждам.
— Няма значение.
— Ние обаче умираме от нетърпение да видим кой сте и какво искате.
— Искам само едно-единствено нещо.
— Кажете.
— Да оставите златото си върху този дънер.
Бени и Армандо избухнаха в смях.
— Нашето злато! — възкликна канадецът. — Вие сте луд, разбойнико!
— Разбойник! — извика непознатият.
— По дяволите! Щом ни заповядвате да ви дадем торбата, значи не сте почтен човек. Но ви предупреждавам, че няма да имате злато по простата причина, че още не сме били на златоносния участък.
— Тогава оставете оръжието си.
— С най-голямо удоволствие, но ако дойдете да си го вземете.
После се обърна към Армандо и бързо му каза:
— Внимавайте младежо, срещу нас стои разбойник.
— Готов съм за стрелба, Бени.
— Да застанем зад това дърво, което ще ни служи за барикада.
През това време бандитът повтори заповедта си да оставят оръжието и ги заплаши, че при отказ ще открие огън.
Двамата ловци, вместо да се подчинят, се хвърлиха едновременно зад огромното стъбло на дървото, стиснали пушките Едва се бяха скрили, когато чуха изстрел и един добре насочен куршум изсвистя над главите им. С риск да бъде улучен в челото Бени се повдигна и забеляза облачето дим, което се разнасяше в края на скалната бариера зад един гъст храст.
— Бандитът се крие там — каза той.
Бързо вдигна пушката и я изпразни в храста, но, изглежда, не уцели, защото не чу никакъв глас.
— По дяволите! — измърмори Бени. — Дали не се крие зад скалите?
— Видяхте ли го? — попита Армандо.
— Не.
— Какво ще правим?
— Мълчете!
Бързо се обърна и видя как храстите зад гърба им се движат. В същото време се разнесоха гласове, които идваха откъм скалистата бариера.
— Дали не ни обкръжават? — се запита с безпокойство.
— Значи и зад гърба ни има разбойници — каза Армандо.
— Страхувам се, че…
— Какво има?
— Гледайте!
Армандо се обърна и видя, че от храстите, които се намираха зад поваленото дърво, излязоха дон Пабло и Бек. Двамата пълзяха тихичко и държаха в ръце револверите си. За няколко мига стигнаха до другарите си и се скриха зад бора.
— Разбойници? — попита младият мексиканец.
— Да — отговори канадецът.
— Така и предполагах. Колко са?
— Не знаем.
— Пред нас ли са?
— Да, дон Пабло. А къде е господин Фалконе?
— Наблизо е при конете.
В това време чуха разбойника да вика:
— И така?
— Какво желаете? — попита Бени.
— Ще се предадете ли?
— Нямаме желание.
— Тогава ще ви застреляме.
— Когато желаете да започнете, аз съм готов.
— Ние сме седем.
— Пет пари не давам, разбойнико.
Още не беше довършил, когато откъм скалите проехтя нов залп. Пет или шест пушки бяха стреляли едновременно, а куршумите се забиха в стария дънер.
Бени се повдигна отново, готов да отговори, но дон Пабло, който беше до него, го дръпна и му каза:
— Чакайте да се покажат.
След абсолютно безобидния пушечен залп бандитите не се обадиха повече. Вече не се чуваха, защото или се бяха отдалечили, или чакаха златотърсачите да се раздвижат, за да открият отново огън. Бени и мексиканецът се страхуваха да не се приближават пълзешком или да не се опитват да заобиколят прикритието им — огромния дънер на бора. Те станаха и се огледаха наоколо. Не видяха нищо. Обхвана ги смътно безпокойство. Какво правеха разбойниците? Не бе за вярване, че така лесно ще се откажат от играта.
— Не можем да останем тук цяла седмица — каза Бени, който вече губеше търпение — Дали да се опитаме да ги нападнем?
Без да отговори, мексиканецът свали сомбрерото си, окачи го на цевта на пушката и го повдигна над дънера. Почти веднага изтрещяха един след друг четири изстрела и шапката, улучена от един куршум, падна на земята.
— Достатъчно ли ви е? — попита бандитът.
Бени щеше да отговори, но дон Пабло сложи длан на устните му и прошепна на ухото му: