Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Кълна ви се, господа, че този човек искаше да ме убие и да ме ограби насред гората Куршумът му стои в тялото ми.
Бени и Армандо разкъсаха кръга и застанаха до приятелите си, като зареждаха пушките си. Щом зърнаха лицето на мъжа, от устата им едновременно се изтръгна вик:
— Разбойникът от гората!
Слабият човек обаче, без да се притесни от обвинението, посочи с ръка двамата ловци и кресна:
— Ето другарите им!… Бандити! Сега вече няма да избегнете справедливостта!… Да приложим спрямо тези мошеници закона на Линч!
При тези думи канадецът се спусна към бандита и извика:
— Негодник! Твоята тиква е тази, която ще отхвръкне! На ти, крадецо!…
Без да чака бе вдигнал пушката си, решен да прати на оня свят мошеника, но няколко златотърсачи се хвърлиха към него и отблъснаха оръжието.
— Господине — каза единият от тях. — Няма да ви разрешим да убиете човек пред очите ни.
— Казвам ви, че този човек е разбойник.
— Много добре, но той обвинява вас, че сте го нападнали.
— Лъже!
— Ще ни се да вярваме, но искаме да изясним този случай. Тук няма шериф, но законът на Линч позволява на всеки да стане съдия. Ние ще преценим кой е виновен и ще го обесим на най-високото дърво в гората.
— Да! Да! — закрещяха всички наоколо. — Законът на Линч! Законът на Линч!
— Аз приемам — извика разбойникът. — Ще доведа свидетел и той ще потвърди, че този мексиканец е мошеник, който обира честните пътници.
— Лъжеш, куче! — изкрещя дон Пабло, червен от ярост.
— Заблуждавате се, господине — обади се един ироничен глас.
Младият мексиканец, Бени, Армандо и Фалконе се обърнаха и видяха един мъж да си проправя път. Веднага го познаха. Съюзник на бандита бе калифорниецът, когото смятаха, че са оставили в Доусън. Този измамник пристъпи напред, застана в средата на палатката и каза:
— Обвинявам тези господа в кражба. Те ме нападнаха при Юкон и ми откраднаха сто и двадесет унции злато.
Четиримата другари възнегодуваха.
— Подлец!… Нищожество!… — извикаха те.
Бени и Пабло се нахвърлиха върху него Златотърсачите бяха готови да ги арестуват, а този, който пръв спомена за закона на Линч, каза:
— Господа, стойте мирно или ще ни принудите да използуваме оръжие Във ваш интерес е да се успокоите и да се доверите на народните съдии.
— Този човек е другар на един разбойник! — извика Пабло и посочи с пръст към калифорниеца — Само преди няколко нощи той се опита да ни убие по улиците на Доусън.
— Съдът ще реши.
Фалконе излезе напред и като сложи ръка на сърцето си, тържествено произнесе:
— Кълна се в честта си, че това, което казаха моите приятели, е истина.
Златотърсачите силно впечатлени от произношението и почтения му вид, обърнаха погледи към бандита, чието лице бе пребледняло, и към калифорниеца, който като че ли започваше да се притеснява.
Човекът, говорил от името на златотърсачите, се приближи до Фалконе, наведе се над него и му прошепна:
— Имайте ми доверие, господине Ще видите как ще свърши всичко това! — и като повиши глас, изрече — При мен дванадесетте съдии. Ще съдим и ще приложим с цялата му строгост закона на Линч.
Само за няколко минути дванадесет мъже бяха избрани и натоварени да произнесат присъдата. Въпреки протестите на съдържателя, който се страхуваше да не се превърне в бесилка централният стълб на палатката.
Тринадесетият — този, който бе предложил да се приложи законът на Линч и изглеждаше образован и възпитан, бе единодушно избран за председател.
В средата на палатката веднага бе поставена маса и около нея заеха местата си съдиите след като бяха поръчали бутилка джин, за да развържат езиците и да избистрят умовете си. Останалите насядаха по другите маси, като държаха револверите си готови, за да попречат на виновните да избягат. Законът на Линч приложен за първи път в участъците на Калифорния, за да спре многобройните убийства извършвани дори посред бял ден, се прилагаше много бързо. След кратък разпит народните съдии произнасят присъдата, която не подлежи на обжалване. Наказанието е само едно и се прилага веднага обесване. Фалконе и другарите му бяха поканени да седнат на края на масата. Разбойникът и калифорниецът бяха поставени на другия край. На всички бе поднесена по чашка джин, след което председателят взе думата: