Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Нека събраните тук, избрани от народа съдии, да ме чуят — каза той. — Тези мъже взаимно се обвиняват, че са бандити, но досега никой не е представил свидетели, които могат да кажат кои са истинските виновници. Има ли някой между вае който да е бил ограбен от тях?
Никой не отговори. Председателят почака няколко минути и отново поде:
— Тъй като не познаваме обвиняемите, ще изслушаме техните обяснения и ще решим, а виновните ще плащат. Имате думата, господине — каза той, като се обърна към Фалконе.
— Повтарям, че ние сме честни хора и че този човек с папагалския нос ни нападна в гората на тридесет мили от Бонанса, а неговият другар се опита да ни убие вечерта преди да напуснем Доусън. Кълна се в Бога и в честта си.
— Лъжете! — извика калифорниецът.
— Тишина — нареди председателят. — Още не сме ви попитали!
— Повтарям, че този крадец лъже! — възрази разбойникът. — Никога не съм убивал и не съм се опитвал да убия никого, а още по-малко в Доусън, тъй като още не съм бил в този град.
— А досега къде сте били? — попита председателят.
— В участъците на Клондайк.
Председателят се обърна към присъствуващите:
— Всички вие идвате от мините на Клондайк. Кой е видял този човек?
— Никой — отговориха всички в един глас.
— Значи вие лъжете — каза председателят.
— Работих далеч.
— Да, твърде далеч — обади се неочаквано един глас.
Всички се обърнаха и видяха един непознат, който в това време влезе в палатката и се запъти към масата.
— Аз познавам този човек — каза той, като посочи калифорниеца. — Това е Джеймс Кортън, мошеник от най-долна класа, който ми открадна тридесет унции злато в едно казино в Доусън.
— Негодник! — извика калифорниецът и пребледня като платно. — Никога не съм те виждал.
— А аз заявявам, че това е Джеймс Кортън — повтори златотърсачът още по-енергично — Ако смееш, отречи, че ме ограби!?
— Не може, защото това е неговото име. Той работи с мен на участъците край Бонанса и аз го познавам много добре — каза дон Пабло и след като се обърна към златотърсача, добави:
— Благодаря ви за намесата, господине. Смятам, че вашето показание е достатъчно за обесването на този мошеник
— Мене да обесите!? — изкрещя калифорниецът. — На ти тогава!
Преди още съдиите или някой от присъствуващите да имат време да се хвърлят върху него и да го обезоръжат, той измъкна револвера си и стреля по дон Пабло. Мексиканецът скочи като ягуар, хвърли се зад една маса и избягна куршума. Бени и Армандо насочиха пушките, но не можаха да си послужат с тях, защото разбойникът със страшна сила измъкна централния пилон на палатката и тя се събори. Сред крясъците се чуха гърмежи навън. Бени, младият мексиканец и Армандо, като разкъсаха платното с няколко удара на ножовете си, излязоха, за да попречат на негодника и приятеля му да избягат, но бе късно. Двамата негодяи се бяха възползували от объркването, бяха се измъкнали и скрили в гората.
XXXIV
ЕДИН УЖАСЕН МИГ
Същата вечер петимата другари се възползуваха от отново падналата мъгла и напуснаха селището, за да се отправят към изворите на Барем.
Ориентирайки се по компаса през цялата нощ те вървяха на изток, като се притесняваха да не бъдат проследени от някой златотърсач или от калифорниеца, който може би още не бе изгубил следите им. Когато слънцето изгря, те се намираха на тридесет и две мили от Бонанса сред огромни кедрови и борови гори. Направиха само кратък престой, за да си приготвят закуска и да оставят конете да си починат. След два часа тръгнаха отново, решени да не спират, преди да стигнат до бреговете на Барем. Това бе може би най-трудният преход, който правеха, откакто бяха потеглили от Малкото Робско езеро. Трябваше да преминават през блатисти местности и много гъсти гори, да се изкачват по почти отвесни върхове. Когато най-после спряха, хора и животни бяха изтощени докрай.
— Още един час и щях да пратя по дяволите всичките богатства на Аляска — каза Бени — Това бе пътуване за каторжници.
— Но бе необходимо — отвърна дон Пабло. — Ако не се бяхме движили толкова бързо, сигурно щеше да ни настигне някоя група златотърсачи.
— А може би и калифорниецът — добави Армандо.
— Дали още ни преследва? — попита Бени.
— Възможно е — отговори младият мексиканец.
— По дяволите! Този човек е като пиявица!
— Още по-лошо.
— Иска да ви отмъсти или да вземе участие в добиването на златото.