Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
Както си приказваха към десет сутринта стигнаха устието на Клондайк. Мъглата напълно се бе разпръснала и слънцето огряваше бреговете на Юкон и притока й. Откриваха се прекрасни пейзажи. От двете страни на реката се издигаха величествени борове жълти кедри, брези, зеленееха се върби, позлатени от слънчевите лъчи, а по бреговете на Клондайк, докъдето поглед стигаше се простираха безкрайни полянки от мъх, осеяни с бели и червени макове лютичета горски ягоди, тук-там се виждаха шипкови храсти, покрити вече с цвят, и френско грозде. Няколко канута направени от туземци, се носеха по огромната пълноводна река и пренасяха вероятно кожи или дивеч към Доусън. На отсрещния бряг се виждаха стълбове дим, които издаваха присъствието на банди
Златотърсачите поспряха да починат на една красива поляна, осеяна с дива метла, камбанки и макове. После прекосиха устието на Клондайк с шлеп, управляван от стар индианец, и смело поеха пътя си на запад като следваха долината на притока Клондайк, която доскоро бе непозната а сега бе станала известна в цял свят заради златоносните си жили и пясъци, е река с много по-слабо течение в сравнение с Юкон. Може даже да се каже, че е един от най-малките притоци на Юкон. Изворите й водят началото си от папите на Куей — почти изолирана планина намираща се на изток, в северозападните английски територии, в напълно безлюдна област, която вероятно все още не бе прекосена от бял човек. Оттам тя тече на запад, проправяйки си път сред гъсти борови и кедрови гори и сред заледената земя. От лявата си страна събира водите на три притока: Сахлуотит, Барем и Бонанса, а малко преди Доусън влива водите си в Юкон. Клондайк е доста буйна, но през по-голямата част от годината водите й са сковани от ледове. Затова по нея се движат само канутата на индианците.
Дон Пабло искаше да заблуди калифорниеца, в случай че той и приятелите му тръгнат да ги преследват. Вместо да пое мат по вече проправения от златотърсачите път, който следваше брега на реката те свърнаха на север, за да могат по-късно да преминат през някой брод Бонанса, на няколко мили от устието й. Колкото повече се отдалечаваха от Клондайк, пътят ставаше все по-труден и поставяше на сериозни изпитания и конете и хората Местността беше много скалиста което им пречеше да напредват по-бърза. Огромни стръмнини, в по-голямата си част свлачища покрити с подгизнали от влага мъхове подхлъзваха конете препречваха пътя им и ги принуждаваха да избират по-малко рисковани заобиколни пътища. Понякога срещаха падини или пропасти, гъсти гори от ела и кедър или непроходими групички от брези и върби. Тук-там на пътя им се изпречваха буйни потоци, които можеха да повлекат в лудия си бяг животните Областта изглеждаше съвсем пуста и дива Бе много студена. От покритите със сняг върхове се спускаха талази леден въздух, а над сенчестите горски масиви се издигаше пара От време на време откъм боровете се носеше вой, от който конете настръхваха и потръпваха Изтощени от дългия път и от преодолените през деня трудности, приятелите събраха повече сухи клони и запалиха два големи огъня. Опънаха палатката и си приготвиха вечеря от солено сварено свинско месо с фасул, палачинки, изпържени в мас, и накрая горещ чай. Докато се хранеха около огъня, дон Пабло им разказваше, че само преди няколко месеца по тези места върлувала банда, която си бе спечелила мрачна слава. Много мъже, завръщащи се от златоносните мини на Бонанса, били избити и ограбени. Няколко групи златотърсачи, решени да прочистят тези пущинаци от жестоките плячкаджии, се организирали и почти два месеца охранявали района. Голяма част от бандитите били хванати и обесени на по-високите дървета.
— Няма да се изненадам, ако и сега видим някой скелет — каза в заключение дон Пабло. — Разказваха ми, че повече от тридесет бандити са били осъдени да изтанцуват последното си фанданго на върха на някое дърво.
— Дали не са останали още от тях? — попита Армандо.
— Възможно е, въпреки че златоносните участъци на Бонанса вече са изчерпани. По бреговете на тази река сега работят съвсем малко хора. Но трябва внимателно да пазим лагера, за да не ни изненадат и откраднат конете и продуктите.
— Само някой да се появи, ще го убия като куче — закани се Бени.
След като свършиха с вечерята и изпушиха по една лула, те се прибраха в палатката. Бек и Армандо обаче поеха първата част от дежурството, седнали между огньовете, без да изпускат от поглед конете завързани за един бор.
XXXII
НАПАДЕНИЕТО НА РАЗБОЙНИЦИТЕ