Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Чакат ни.
— В Клондайк ли отивате?
— Отиваме в планината Кварц — каза дон Пабло — И ако някой дойде да ни потърси, ще му кажете, че сме тръгнали натам.
— Ще предам. Лека нощ, господа.
— Бъдете предпазлив, дон Пабло — посъветва младежа Фалконе.
— Калифорниецът ще дойде да ни търси. Убеден съм, че ако тръгне към планината Кварц, няма да го срещнем повече по пътя си. Лека нощ господа.
Загърнаха се в завивките си и скоро звучно захъркаха. Сънуваха участъци със златен прах и тежки самородни късове. Два часа преди разсъмване всички бяха на крак. Изпиха по няколко чаши чай. Купиха от собственика на хотела бутилки джин и уиски и излязоха Те бързаха да напуснат Доусън преди изгрев слънце, за да не бъдат забелязани от калифорниеца. Когато пресякоха града, мексиканецът спря пред една колиба, която, ако се съдеше по огромната бутилка закачена над вратата, беше бар. Отвори я с два ритника, влезе и поведе приятелите си към един навес ограден с мрежа. Показа им две яки кончета с гъст и дълъг косъм и много сандъци, съдържащи продукти и инструменти.
— Това е късметът ми — засмяно каза той. — С моите два коня и с вашите ви обещавам скоро да стигнем на Дом.
Натовариха сандъците, вързаха ги здраво и напуснаха колибата. Отправиха се бързо на югоизток, за да стигнат до устието на Клондайк. Мъглата не само че не се бе вдигнала а напротив, бе станала още по-гъста. Вероятно при първите слънчеви лъчи щеше да се разсее. Дон Пабло познаваше пътя и застана начело на групата. Поеха по една пътека край брега на Юкон. Фалконе вървеше до него с компас в ръка Армандо, Бени и Бек водеха конете, за да не се отклонят.
Сутринта бе много студена. От север на интервали прииждаха вълни леден въздух, които от време на време разсейваха гъстата мъгла и раздвижваха клоните на големите дървета по брега. От реката непрекъснато се издигаха облаци пара, от което дрехите им подгизваха, а конете бяха целите мокри.
— Какво лошо място! — възкликна Фалконе.
— В равнината сме — каза мексиканецът. — Доусън и околностите му не са много привлекателни, а освен това сезонът още не е започнал.
— Казали са ми, че на участъците не се работи повече от три-четири месеца в годината.
— Понякога и само два господине — каза мексиканецът. — Но това са месеци на страшни усилия и страдания, които изхабяват и най-яките мъже.
— Разработването на участъците ли е най-трудната работа?
— Ужасно е, господине, защото земята е замръзнала винаги до известна дълбочина Представяте ли си, че нощем трябва да се поддържа запален огън в дъното на кладенците.
— Но изобилието от златоносни жили компенсира трудностите — каза Фалконе.
— И това е вярно. Виждал съм хора, които само с едно копване на мотиката печелеха по сто, та и по двеста долара. Запознах се с един канадец, който откри къс самородно злато, тежък четиринадесет либри.
— Истински късмет.
— И то само за броени минути. Но аз се надявам да открия също такива парчета злато
— На Клондайк?
— При извора на Барем. Човекът, който ми показа това място, само за три седмици работа бе натрупал сто и осемдесет либри злато.
— Чудесен добив!
— Вероятно по дъното на водопадите може да се събере и повече. С шлюза, който притежавате, и с живака ние за кратко време ще извадим огромни количества.
— Ако не ни обезпокоят — забеляза Фалконе.
— Кой?
— Забравихте ли калифорниеца и приятелите му?
— Да, този човек ще ни преследва — каза дон Пабло сякаш на себе си. — Щом разбере че съм изчезнал от Доусън, ще тръгне да ме търси, защото знае че познавам златната долина. Но ние ще се опитаме да го заблудим.
— По какъв начин?
— Като тръгнем по безлюдни пътеки.
— Ще ни бъде доста по-трудно.
— Но ще имаме и изгода.
— Каква?
— Ще избегнем срещи с бандите от престъпници.
— И тук ли са се появили тези обирджии? — попита изненадан Фалконе.
— Във всички богати на злато места има такива организирани банди. Разбирате. че е по-лесно да отнемат златото, отколкото сами да го изтръгват от земните недра.
— Никой ли не ги преследва?
— От време на време раздразнените златотърсачи се организират и ги нападат в някоя горичка, но от това разбойниците не намаляват. На мястото на всеки обесен идва друг.
— И много ли са тези банди?
— Казаха ми, че тази година са особено много, и по-специално обикалят около бродовете на Клондайк.
— Трябва да внимаваме — каза Фалконе.
— Да, наистина. За тези бандити конете ни са по-скъпи от златото. Ако ни срещнат, ще се опитат да ни ги отнемат.
— За щастие сме въоръжени и сме добри стрелци, особено Бени и моят племенник. Ако ни нападнат, ще получат такъв урок, че дълго ще го помнят.