Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Когато чу превъртането на ключа в ключалката, тя бавно обърна глава в очакване на мълчаливия пазач с храната.
— Хю? — Тя стана от столчето и автоматично затвори книгата, отбелязвайки страницата с пръст. — Какво ви води насам?
Хю се обърна към коменданта, застанал на прага, и тихо помоли:
— Оставете ни сами.
Комендантът се оттегли с кратък поклон и затвори вратата зад себе си, но не превъртя ключа.
— Сигурно ми носите вест от децата? — попита Гуинивър и остави книгата на столчето. Лицето й беше напрегнато и изпълнено със страх. — Тили и магистърът ми донесоха всичко, от което имам нужда. Много съм ви благодарна, че ги изпратихте. Как… как са децата?
— Горят от нетърпение да ви видят отново. Непрекъснато ми задават въпроси, на които не съм в състояние да отговоря. — Той остана до вратата и не направи опит да се приближи. Погледът му се плъзна по лицето й, отбеляза всяка следа от мъката и тревогата, които я изпълваха, откак бяха напуснали Хамптън Корт. Сърцето му заби ускорено, но пак не направи крачка към нея. Усещаше стената, която тя бе издигнала между двамата и която беше по-дебела от вратата зад гърба му.
— Не можете да ги доведете тук — прошепна тя и посочи тъмната килия.
— Но вие можете да отидете при тях. Издействах от краля да бъдете освободена, ако сте съгласна да приемете гостоприемството ми.
— Как го направихте? — Очите й се присвиха, тя се изправи гордо, едва ли не високомерно.
Хю изпъна рамене. Тя и без това щеше да разбере, но той не бързаше да се изповяда.
— Хенри много бързо мени настроенията си. Ако го уловиш в подходящия момент, можеш да получиш от него, каквото желаеш. Аз намерих правилния подход.
Гуинивър не настоя да чуе повече.
— Значи, за да изляза оттук, трябва да ви приема като свой личен охранител?
— Точно така.
Тя се загледа тъжно в огъня. Чувстваше се толкова ранима, така силно усещаше близостта му, пронизващия поглед, който проникваше до сърцето й… Копнееше за силната му прегръдка, за нежните му целувки, за силата, която й вдъхваше любовта му. Но в крайна сметка всичко това щеше да я направи не по-силна, а по-слаба. Този мъж щеше да излезе като свидетел срещу нея и тя не биваше да бъде зависима от него.
Затова се обърна и проговори горчиво:
— А трябва ли да очаквам, че тялото ми ще бъде на разположение на охранителя като компенсация срещу гостоприемството му?
Хю пребледня. Изведнъж носът му изпъкна върху лицето, около устните му се появиха сини сенки. Той вдигна ръка в спонтанен жест, но веднага я отпусна. Стисна ръце в юмруци, защото ей сега щеше да я сграбчи и да я раздруса.
Гуинивър пое дълбоко дъх, сведе очи и пошепна:
— Простете ми! Не знам защо го казах. — Искаше да го нарани и отблъсне, но сега изпитваше отвращение от думите, които кънтяха в ушите й.
Хю помълча малко, твърде развълнуван, за да проумее поне отчасти какво я измъчваше. После се обърна да излезе.
— Скоро ще чуете камбаните за вечерня. Дотогава трябва да вземете решение. Ако не желаете да дойдете с мен, ще наредя да повикат децата ви, за да споделят с вас гостоприемството на краля. Вече не мога да крия истината от тях. Вие най-добре знаете как да им го кажете. — Той отвори вратата. — Щом зазвънят камбаните, ще се върна да чуя отговора ви.
— Хю?
— Да? — Той спря на вратата, без да се обърне, с ръка върху бравата.
— Ще дойда с вас. — Какво друго й оставаше? Той много добре знаеше, че никога не би довела децата си в Тауър, както не можеше и да ги остави без обяснение за отсъствието си.
— Тогава да не губим време — отвърна той студено и резервирано. — Щом се приберем, ще изпратя човек да вземе вещите ви.
Гуинивър се уви в наметката си и обходи с поглед малкото помещение. Дали след процеса щяха да я доведат отново тук? След като я обявят за виновна? Тук ли щеше да чака екзекуцията си?
Тя прогони енергично черните мисли. Потиснатостта изчезна, естественият й оптимизъм се събуди. Щом беше свободна, щеше да намери начин да се спаси. Сега щеше да се върне при децата си и имаше нужда от цялата си енергия, за да им каже истината.
Когато мина покрай Хю, тя вдигна умолителен поглед към него. По лицето му все още личеше огорчение.
— Простете ми — прошепна тя. — Казах нещо ужасно.
— Точно така — отговори глухо той. — Само да знаех с какво съм го заслужил! — Когато улови ръката й и я поведе надолу по стълбата към вътрешния двор, зазвъняха камбаните за вечерня.
Когато минаха под Лондонския мост, той беше почти пуст, тъй като след вечерните камбани движението между двата бряга се прекратяваше. В централната градска част все още беше оживено. Видяха светлините на крайбрежните кръчми, чуха песни и смехове. Пред вратите на ярко осветените бордеи, разположени по южния бряг, стояха жени и се провикваха дрезгаво, за да привлекат минаващите покрай тях мъже.