Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Значи твърдите, че лейди Малори ще се съгласи да живее в дома ви? — попита той, без да погледне Хю.
— Да, ваше величество! — Лордът не се поколеба нито миг.
— Тогава да се надяваме, че дамата ще се научи да владее езика и темперамента си — отвърна Хенри, извади един пръстен от пръста си, обърна се бавно и го връчи на Хю. — Ето ви моето пълномощие за освобождаването на дамата.
Той се наведе с усилие и нежно пощипна Пипа под брадичката. После потупа Пен по рамото.
— Бог да е с вас, мили момичета! Запомнете днешната среща с краля.
— О, да — пошепна пламенно Пен. — О, да, никога няма да я забравим.
Хенри, който винаги прозираше ласкателствата, засия, възхитен от искреността на детето.
— Хайде, вървете. — Той се изправи и намигна на Хю. — Струва ми се, че познавате добре своя господар, Босер!
Хю се ограничи с нов дълбок поклон.
— Вървете! — Хенри го освободи с властен жест. Теглейки със себе си момичетата, Хю направи няколко крачки заднешком, после се обърна и забърза към водната стълба.
— Кралят каза ли, че можем да посетим мама? — попита Пипа, объркана от случилото се. — Нищо не чух.
— Не каза точно това — отговори Пен, — но каза, че ще бъде освободена. Нима нашата майка е в затвора, сър? — обърна се тя към Хю.
— Временно — отговори смутено той.
— Но защо? Защо са изпратили мама в затвора? — извика стреснато Пипа и гласът й огласи околността.
— Майка ви ще ви обясни — отговори Хю и отново се почувства страхливец. — Трябва веднага да се върнем в Лондон. Колкото по-скоро стигнем там, толкова по-скоро ще видите майка си. Добре, че лодката не е заминала.
Той качи момичетата в същата лодка, с която бяха пристигнали преди половин час. Ако се бяха забавили още малко, лодкарите щяха да отстъпят мястото си на новопристигнали пътници и отпътуването им щеше да се забави. А така само след няколко минути щяха да бъдат в средата на реката и течението щеше да ги понесе към Лондон.
По обратния път към града момичетата не пророниха нито дума. И двете бяха гладни, тъй като след ранната закуска не бяха хапвали нищичко, но бяха толкова развълнувани от събитията на деня, че не усещаха къркорещите си стомаси.
Хю, който също умираше от глад, се наруга, че сутринта в бързината беше забравил да вземе храна. Непрекъснато следеше бавния път на слънцето и хапеше устни, за да не се развика на лодкарите да побързат.
Беше почти шест, когато стигнаха мостика на Блекфриърс. Хю скочи и изнесе момичетата от лодката.
— Чакайте тук — нареди той на лодкарите. — След пет минути ще ми трябвате. — Той хвана ръцете на момичетата и тримата буквално пробягаха разстоянието до къщата му. Остави ги на входната врата и се втурна обратно към лодката.
— Бързо към Лайн Гейт на Тауър — нареди той, щом скочи в лодката.
Мъжете наблегнаха веслата и лодката заплава по течението на реката към Лондонския мост и кея на Тауър.
Комендантът огледа внимателно кралския пръстен и го остави на масата пред себе си.
— Правилно ли ви разбрах, лорд Хю? Наистина ли трябва да предам затворената лейди Малори под вашата опека?
— Такава е кралската воля.
— Тази сутрин дамата имаше посетители.
— Да, камериерката й и магистър Хауърд. Изпратих да й донесат някои неща.
— Позволих им да останат при нея един час. — Комендантът като че ли търсеше одобрение за проявената милост.
— Сигурен съм, че лейди Малори ви е много благодарна.
— О, да. Вчера жена ми много я хареса. Покани я на вечеря, а аз наредих да запалят огън в стаята й.
Хю кимна, едва скривайки нетърпението си. Комендантът се надигна.
— Елате, милорд, ще ви отведа при затворницата. Ще видите, че не беше на лошо място.
Минаха по бойниците, където гарваните се събираха да нощуват в нишите и дълбоките сенки на високата стена, изкачиха стълбичките на кулата и спряха пред килията на Гуинивър.
Тя седеше пред тлеещия огън, увита в наметката си и с разтворена книга на коленете, но от няколко часа насам не беше прочела нито дума. Посещението на Тили и магистъра бе повдигнало духа й, но сега, когато сенките на нощта изпълваха затворническата килия, оптимизмът я напусна. Вече не виждаше смисъл да разработва сложна, юридически необорима защитна стратегия. И без тора никой нямаше да си даде труд да я изслуша. Въпреки всички уверения в обратното, накрая щяха да й вземат онова, заради което я бяха довели в столицата.