Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Кажи му тогава, ако смееш. Като се има предвид какво се случи между мен и твоя съпруг, той ще си помисли, че си полудяла от удара в главата — кисело й отвърна Лия.
— Пълната липса на чувство за чест у теб не ти дава право да го очерняш, Лия. Той никога не е спал с теб, това и двете го знаем.
— Няма нужда една жена да спи с мъж, за да му достави удоволствие, глупавото ми момиче — подхвърли Лия.
Разбирайки, че е най-добре да запази за себе си онова, което знаеше за неприличното държане на Лия, Шали продължи по друг начин:
— Иясни, Уиткоуин! Ако още веднъж си отвориш устата, безсрамнице, ще разкрия налудничавите ти твърдения на Уанмди Хота, пък тогава да видим какво ще каже той.
В разгорещения момент нито една от двете не обърна внимание, че Шали изрече думи на Оглала, които не би могла да знае след раняването си.
— Върви си, Лия.
Лия зяпна индианската принцеса, завъртя се и си тръгна. Шали шумно въздъхна, освобождавайки се от напрежението си. Когато Сивия орел се върна при нея, той я запита за сцената, на която отдалеч бе станал свидетел.
— Лия ме упрекна, че съм оставила сина ни да върши женска работа. Аз й напомних, че съм индианка, а тя е бяла. Както винаги беше прав, Уанмди Хота, не е възможно да си кода с бяла робиня. Ако аз се държа като бяла, тя губи уважение и страх от мен.
— Обиди ли те? — запита той.
— Не се тревожи, мой прекрасни съпруже, Лия повече няма да ме безпокои — заяви тя напълно уверено.
— Ще я накажа — разсърди се той. Но Лия едва ли би посмяла да разкрие на жена му как го съблазняваше! Ако го е направила, какво ли си е помислила и изпитала Шали? Обзе го паника, тъй като доверието помежду им беше все още младо и крехко. Не беше време да се поемат такива опасни за щастието и гордостта му рискове, затова той дълбоко се възмути.
— Не, Уанмди Хота — меко му възрази тя. — Едно наказание би привлякло вниманието към неприятностите ни с Лия. Ако отвръщаме на злото и слабостта със зло, това само би хвърлило сянка върху нас. Остави ме аз да се справя с нея, когато му дойде времето и както сметна за добре. Моля те — настоя мило тя.
Той я погледна замислен. Умните думи му напомниха за предишната Шали. Това усещане го стопли и успокои.
— Както кажеш, жено. Но аз няма да позволя тя да те срами и да те обижда.
Тя се усмихна.
— Лия не застрашава щастието ни, сигурна съм. Ку-уа, уа унийн тинкте — покани ги тя да опитат вкусната вечеря.
Двамата със Сияйната стрела седнаха в очакване да им сервират.
— Ти учиш много бързо, Шали. Сърцето ми се изпълва с любов и гордост.
Много по-късно те лежаха един до друг върху бизонската кожа под луната и примигващите звезди. Шали въздъхна доволна и се сгуши в ръцете му. Той прошепна в ухото й:
— Лежи спокойно, жено, или иначе ще забравя, че шатрата вече не ни скрива.
Тя се засмя и измърмори:
— Де да беше така.
Той я притисна и целуна по челото.
— Истимна, Шали, тази луна много те умори.
— Не чак толкова… само ако шатрата беше разпъната — предизвикателно му отвърна тя.
Сетивата му пламнаха от поканата в гласа й.
— Бихме могли да се разходим из гората през новото слънце — предложи той.
Тя го прегърна силно.
— Май че трябва — съгласи се тя, идеята й хареса и тя ясно си представи предишния ден в гората. После вдигна глава, за да нагледа малкото момченце, което спеше дълбоко до Сивия орел.
— Колко много прилича на теб! Не мога да повярвам, че сме създали такова съвършено дете.
Той се усмихна.
— Щом като лисицата и видрата играят в ума му, не си мисли, че е толкова съвършен — намекна той палаво.
— Няма значение какво прави, все пак е съвършен, също като баща си.
— Аз не съм идеален, Шали — предпазливо я поправи той.
Тя го целуна и каза:
— Съвършен си.
— Очите ти са замъглени от любов, Тревисти очи. Само Уакантанка е съвършен.
— Тогава ще се моля очите и умът ми винаги да са така заслепени. Обичам те — нежно му прошепна, получавайки незабавна реакция на думите си.
— Дали ушите му ще чуят онова, което желае сърцето ми? — запита той.
— Обичам те — повтори му тя.
Ръцете му обхванаха лицето й и той я целуна.
— Ваете чедаке, Пи-Зи Иста — шепнеше между целувките. Скоро той прекъсна това мъчение.
— Утре — обеща той.
— Утре, любов моя. — Прие тя с готовност обещанието.
Докато Шали си вършеше работата, Сияйната стрела играеше с още няколко палави момчета. Тя ги гледа известно време, доволна от него. Стресна се за миг, после се облегна на своя силен съпруг, когато той се приближи изотзад и си открадна целувка по врата й.