Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Рене прекарваше все повече време пред писмената маса в салона. Това започна от момента, когато за пръв път му бяха донесли книжата от Кралския кораб, следователно трябваше да се предположи, че тези, над които той работеше така неуморно, трябваше да отплуват обратно с кораба. Сирен стигна до извода, че старанията му може да са само в интерес на връщането му във Франция. Нямаше нищо друго, което да може така да ангажира вниманието му, или да изисква толкова много старание с писалката.
От друга страна, Арман просто обичаше хората и се интересуваше от странностите и слабостите им, както и от тайните им действия. Той събираше факти и ги предаваше на Сирен за развлечение по време на визитите си. Дори губернаторът и жена му не останаха защитени от беззлобния му хумор. Арман й разказа как мадам Вудрьой беше отвела пред съпруга си един от собствените им прислужници, защото бил заварен да краде вино. Домакинята обвинявала прислужника по неоспорим начин, докато бедният човек стоял с наведена глава и треперещи ръце, умиращ от страх да не бъде изпратен на стълба за бичуване или на друго ужасно наказание за провинението си. Маркизът го гледал с преценяващ поглед по време на тирадата на мадам Вудрьой. Когато тя свършила, той пренебрежително махнал с ръка:
— Вие накарахте човека така да се разтрепери, скъпа, — каза той, — че сега се нуждае от бутилка вино за успокоение. Дайте му я.
— А мадам Вудрьой? Какво мисли тя за това? — попита Сирен.
— Кой знае. Не каза нищо и никой дори не знае дали историята е истинска. За мен това е предупреждение, упрек за това, че е вдигнала такъв шум заради бутилка вино, като жена на търговец. Губернаторът обаче е добродушен човек.
— Така ли мислиш?
— Човек никога не знае — той е много ловък в скриването на чувствата си. Само си спомнете как посрещна Рувейлие на музикалната вечер.
— Интенданта?
— Същият. Не знам защо Рувейлие се появи в къщата на губернатора — дали като предизвикателство и защото считаше тези събирания за публични? Нито пък разбирам защо мадам Вудрьой го е поканила, освен, за да се престори, че не знае нищо за оплакванията му.
— Не е много правдоподобно, нали? Всички знаят, че губернатора и интенданта винаги са в конфликт, независимо кои са те.
Това, че част от териториите за управление на губернатора и интенданта се припокриваха беше слабост в администрацията. Тази слабост беше предизвиквала търкания в миналото и щеше да продължи да ги предизвиква, докато съществува.
— О, но това е различно. Рувейлие атакува Вудрьой чрез жена му, пишейки на кралския министър, за да я обвинява във всички престъпления, които човек може да си представи, с изключение може би само на проституция. Вудрьой, за да не остане назад, попълва официални бланки, които обвиняват интенданта в продаване на стоки, предназначени за Луизиана, за своя собствена печалба.
— Конфликтът не е измислен!
— Може да се каже така. Вражда, възникнала между мадам Вудрьой и Рувейлие. Не на последно място, защото и двамата си присвояваха правото да продават търговски отстъпки и лицензи за спиртни напитки в полза на собствените си портфейли.
Цената на подкупите за такива търговски отстъпки, която беше увеличила и контрабандата, попречи на Бретонови да кандидатстват за легална търговия в миналото.
— По такъв начин се върши бизнеса, предполагам.
— За нещастие.
— И как мисълта за това, че дамата е въвлечена в такива сделки ви се отразява, след като онази вечер възхвалявахте ролята на пола ни за формиране на обществото?
Той се усмихна, а меките му кафяви очи проблеснаха:
— Мислите, че сте ме хванали натясно? Но трябва да призная, че въпреки, че намирам действията на дамата за не особено деликатни, аз се възхищавам от нейната съобразителност и смелост.
— Възхищавате се на силата у една жена?
— Само до известна степен! — каза бързо той.
Устните на Сирен се извиха в усмивка. Тя не отвърна, но позволи между тях да остане кратка тишина, докато гледаше Арман, опитвайки се да реши дали да зададе въпроса, който се въртеше в ума й.
— Какво има, мадмоазел? Да нямам енфие на вратовръзката си? Или остатъци от закуската на ревера? Кажете ми бързо!