Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Точно така. „Инфекцията“ на сибилата представлява изкуствено създадено заболяване чрез толкова съвършена биотехническа структура, че ние едва сега започваме да разбираме някои малки неща за нея. Инфекцията създава или може би имплантира някои структури в мозъчната тъкан, които правят сибилата способна да приема една комуникационна среда, по-бърза от светлината. Вие ставате едновременно и приемник, и предавател. Вие обменяте информация директно с оригиналния източник на данни. Това е, което става, когато потъвате в небитието: вие потъвате в компютърните електронни схеми, а не се изгубвате в космоса. Друг път вие сте в контакт с други сибили, живеещи на други светове, знаещи отговорите на въпросите, които старата империя никога не е предполагала, че ще бъдат зададени. — Той повдигна чашата си към нея и се усмихна окуражително. — От цялото това словесно описание ожаднях.

Муун видя как трилиственикът се завъртя на фона на дрехите му, усети как тя самата бавно се завъртя, уединена, закачена на кука някъде високо в стая с кондициониран въздух.

— Тогава заболяването ли прави хората да полудяват? Смърт за убийство на сибила… смърт за любов със сибила… — Тя млъкна и опипа студените камъни по ръбовете на масата.

Той повдигна вежди.

— Така ли казват на Тийумат? При нас казват същото, макар че вече не го възприемаме буквално. Да, за някои хора „инфекцията“ причинява лудост. Сибилите се избират заради някои техни лични качества, едно от които е емоционалната устойчивост. Разбира се, кръвта на сибилата може да предава заболяването. Слюнката също може да го предава, но обикновено другият трябва да има открита рана, за да се инфектира. Очевидно любовта със сибила не означава смърт при разумно предпазване, иначе днес нямаше да можете да видите моята дъщеря. Предполагам, че суеверието е било преувеличено, за да бъдат защитени сибилите в едно от по-малко цивилизованите общества. Самият символ, който носим, назъбеният трилиственик, представлява символ за биологическо пречистване; това е един от най-старите символи, известни на човечеството.

Но тя не чу нищо след думите: „От любовта със сибила не следва смърт.“ „Тогава Спаркс… ние не трябва да бъдем разделени. Ние можем да живеем заедно!“

— Елзевир! — Муун едва не задуши старата жена в прегръдката си — Благодаря ти! Благодаря ти, че ме доведе тук! Ти спаси живота ми. Няма нищо между морето и небето, което да не съм готова да сторя за теб!

— Защо е това? — Аспунд се наведе, развеселен. — Кой е този Спаркс? Да не би да е някаква любов?

Елзевир отблъсна неясно и внимателно я задържа там.

— О, Муун, мое скъпо дете — каза тя с неописуема тъга, — аз не искам да подхранвам надеждите ти с подобно обещание.

Муун отмести поглед, без да разбира казаното.

— Когато станах сибила, той замина надалеч. Но сега мога да се върна и да му кажа…

— Да се върнеш? На Тийумат? — Аспунд се изправи.

— Муун — каза Елзевир, — ти не можеш да се върнеш.

— Зная, зная, ще трябва да чакам, докато…