Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Колко често сънувате, че правите секс? — попита Марджъри.
Голдсмит се подсмихна леко. Поклати глава.
— Не често.
— Намирате ли вдъхновение в сънищата си? За стихотворенията ви или други творби имам пред вид — продължи Марджъри.
— Не много често.
— Чувствали ли сте се някога изолиран от себе си, като че не се контролирате? — попита Ървин.
Голдсмит наведе глава. Дълга пауза, петнадесет секунди. Той продължи да преглъща и да пъха длани между коленете си.
— Винаги контролирам нещата.
— Имате ли сънища, в които някой друг ви принуждава да правите неща, които не искате?
— Не.
— Какво виждате сега, когато затворите очи? — попита Марджъри.
— Искате да си затворя очите?
— Ако обичате.
Със затворени очи Голдсмит облегна главата си назад.
— Празна стая — каза той.
Мартин погледна настрани от екрана и каза на Карл и Дейвид:
— Помолих за няколко ръководни въпроса. Мисля, че те са следващите.
— Бихте ли избрали любимата си дума от няколко групи думи? — обади се Ървин.
— Всичко това изглежда много примитивно — изкоментира Голдсмит.
— Може ли да ви кажа групите и вие да изберете дума, която харесвате?
— Най-добрата дума. Добре.
Ървин погледна в слейта си:
— Врабче, лешояд, орел, ястреб, гълъб.
— Врабче — каза Голдсмит.
— Следваща група: лодка, моторница, яхта, танкер, кораб, платноходка.
— Платноходка.
— Следваща: главен път, магистрала, път, пътека, следа.
— Пътека.
— Следваща: молив, химикал, писар, пишеща машина, гума.
Голдсмит се усмихна.
— Гума.
— Чук, отвертка, гаечен ключ, нож, длето, гвоздей.
— Гвоздей — каза Голдсмит.
— Адмирал, капитан, ефрейтор, крал, матрос, лейтенант.
Пауза, три секунди.
— Ефрейтор.
— Последна група: обяд, вечеря, лов, фермерство, закуска, събиране на фураж.
— Събиране на фураж.
Ървин отмести настрани слейта.
— Добре. Кой сте вие, г-н Голдсмит?
— Моля?
Ървин не повтори. Те търпеливо го гледаха. Той се обърна настрани.
— Не съм фермер и не съм адмирал.
— Писател ли сте? — попита Марджъри.
Голдсмит се извъртя на леглото, като че търсеше камерата.
— Какво искате да кажете? — попита той меко.
— Писател ли сте?
— Разбира се, че съм писател.
— Благодаря ви. Сега ще направим почивка за вечеря.
— Почакайте — каза Голдсмит. — Обвинявате ме, че не съм писател?
Странна усмивка. Никакви признаци на гняв; смирение.
— Никакви обвинения, г-н Голдсмит. Само няколко думи и въпроси.
— Разбира се, че съм писател. Със сигурност не съм адмирал.
— Благодаря ви. Ако всичко е наред, след вечеря ще се върнем и ще ви зададем още няколко въпроса.
— Много сте любезни — каза Голдсмит.
Мартин изключи екрана. Ласкал, Марджъри и Ървин влязоха в наблюдателната зала минута по-късно. Ласкал мрачно поклати глава.
— Какво не е наред? — попита Мартин.
— Не знам какво означават тези въпроси — започна Ласкал. — Но той не отговори пълно на всички от тях.
— Така е.
— Прочел съм всичките му книги. Той не отговори на въпроса за приятните места, за които си мисли. Не отговори изцяло на този въпрос.
— Какво е пропуснал?
— В писмо до полковник Сър Джон Ярдли преди около пет години той описваше едно място, което е сънувал, място, което му изглеждало като рай. Не мога точно да цитирам, но казваше, че често си мисли за него, когато е разстроен. Той го наричаше Гвинея и твърдеше, че прилича на Хиспаниола и на Африка, там бял човек не бил стъпвал и черните живеят свободни и невинни.
— Можеше и ние да сме го прочели — обади се Карол. — Защо не ни разказа това?
Мартин направи жест на Марджъри да му подаде слейта.
— Следващия път му задай тези серии — каза той, пишейки бързо.
Вечеряха на втория етаж, използвайки една машина стар модел за нанохрана. Храната беше леко престояла. Ласкал каза нещо за липсата на удобства, но никой не обърна внимание. Проучването беше започнало, сложено бе началото на събирането на данни.
— Определено демонстрира смирение — каза Марджъри. — Сякаш е другаде. Държи се любезно и не иска да създава неприятности.
— Смирението може да бъде маска — отбеляза Карол, която се бе задоволила да стои тихо и да води бележки през изминалите няколко часа. — В крайна сметка той не е психар.
— Той не е очевиден психар — каза Мартин. — Знае, че е извършил нещо лошо. За него би било почти невъзможно да се прикрие. Но съм съгласен с Марджъри. Смирението му изглежда истинско.
— Имаме няколко интересни паузи — отбеляза Ърнест.