Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
— Не зная твоята проклета тайна. Така и не я разбрах и навярно никога няма да я разбера. Но съм сигурна за едно нещо. — Пейдж толкова бързо се изправи от изящния стол, че той падна назад с трясък. Тя решително го вдигна и го постави обратно на извитите му крачета. Изправи се с лице към Милисънт. — Дотук бях.
— Но, Елеонора, трябва да си малко по-търпелива. Принцът може и да постъпва малко хитро, но той ще…
— Ти не ме разбра. Свърших вече с вълшебните приказки. Наистина. Тази вечер моите родители ми показаха, че даже и след като в гимназията ти направи онази ужасна пакост, аз в действителност не спрях да вярвам във вълшебните приказки. Как можах? Продължих да те викам при себе си.
— Оценявам това, мила. Но не захвърляй приказките; не и сега, когато най-накрая сме толкова близо до осъществяването на…
— Омръзна ми от осъществявания на приказки. Това е. Без повече вълшебни приказки, Милисънт. Без повече магии. Без повече вълшебен прах и хубави дрехи. Без повече убеждения, че притежавам и капчица блясък. Свършено е с мен.
Милисънт скочи от леглото толкова бързо, че Пейдж видя в нея едно младо същество, изпълнено с живот.
— Моля те, Пейдж, не можеш сега да се предадеш.
Пейдж, а не Елеонора? Добре! Най-накрая Милисънт започваше да я възприема сериозно.
Пейдж осъзна, че можеше да види през нея така наречената вълшебна кръстница. Не че тя се превърна в своя блестящ стълб от вълшебен прах; тя просто бе станала прозрачна. Даже нейният яркорозов потник бе прозрачен.
Милисънт се погледна.
— О, Пейдж — прошепна тя. — Ти трябва да повярваш…
Но Пейдж бавно поклати глава.
— А какво ще кажеш за няколко пеперуди в спалнята ти? — попита оживено Милисънт. Тя размаха малките си чисти ръчички. Изведнъж от коша за пране, покрит с дантелено перде, се издигна тънка струя дим. Това напомни на Пейдж за шегата, която Милисънт бе изиграла на Никоу пред Шарлот и Руди в библиотеката. Само че този дим бе тънка струйка. И той изсъска, преди да се превърне в молци.
Пейдж приближи към него и погледна отгоре. В средата на коша за пране имаше една-единствена тънка гъсеница. Тя се гърчеше в средата си нагоре, после пристъпи напред с няколко двойки предни крачка, изправи се и изчезна в облак ароматен дим.
— В действителност не разбирам — каза Пейдж. Тя затвори очи. Когато отново ги отвори, Милисънт пак размахваше пръсти във въздуха.
— Ще ти покажа — настоя съществото, което никога не бе съществувало. — Бисквитки. — Тя здраво затвори малките си кръгли очички, после отново ги отвори.
Пейдж усети как ръката й сама се протегна напред с дланта си нагоре. В средата на ръката й се появи една шоколадова бисквита. Тя я сложи в устата си.
— Не ми харесва на вкус.
— Тогава нека да видим какво можем да направим с тази рокля, която ти толкова не харесваш. — Но гласът на Милисънт бе толкова слаб, сякаш тя дълго време бе обикаляла из безкраен тунел, преди да стигне края му. Пейдж лесно виждаше леглото през тялото й. Ръцете й правеха кръг, сякаш бавно се движеха. Тя посочи към Пейдж.
Нищо не се случи.
Пейдж се почувства виновна някъде в едно ъгълче на съзнанието си, но отхвърли това чувство. Как можеше да съжалява, че обръщаше гръб на същество, което винаги бе считала за плод на своето прекалено развинтено въображение?
Тя полагаше неимоверни усилия да забрави, че и други хора бяха станали свидетели на присъствието на Милисънт. Но Пейдж се бе преситила от вълшебни приказки.
— О, Елеонора! — Звукът бе само лек бриз, който прошумоля в ушите на Пейдж.
Без обичайния си пукот, без мириса си на люляци, Милисънт изчезна.
— Ами, разбира се, че ще трябва да напусне. — Късно на другата сутрин Никоу отиде в кабинета си и захвърли с трясък няколко книжа на бюрото си. Каква грешка от негова страна бе да доведе Пейдж Конър в този апартамент преди една седмица — когато тя бе избягала точно по средата на любовния им акт и го остави сам като последен глупак.
Нищо чудно, че толкова жадуваше да остане сам с нея на онзи планински връх.
Оттогава насам апартаментът му изглеждаше изпълнен с мълчаливото й присъствие. Мълчаливо? Ха! Никога не бе срещал по-жизнена, по-страстна жена от нея. Свежият й мирис на бебешка пудра все още се долавяше във въздуха.
— Разбира се. — Алфред седна до бюрото в коженото кресло на Никоу. Поведението му, както винаги спокойно, още повече разгневи Никоу. — Но не разбирам в какво се състои проблемът.
— Тя е проблемът. Предполага се, че тя трябва да изследва историята на Даргентия и да извлече от нея най-пикантните факти във вид на брошура, която да привлече туристите. Но тя е тази, която ме привлече. — Той сви ръката си в юмрук и пръстенът с печат, който отново бе започнал да носи от предишния ден, се стовари болезнено в дланта на другата му ръка.