Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Тя направи няколко колебливи крачки към него.
— Мога ли да седна до теб?
— Достатъчно дълго време бяхме заедно през този ден.
Пейдж се шокира от грубия му отговор.
— Никоу, аз само исках да ти обясня…
Той излезе от сянката и светлината от фенерите освети лицето му. Тя спря да говори. Той бе свъсил гневно русите си вежди. Бе стиснал здраво изразителните си устни, които тя толкова обичаше и чийто вкус й бе познат. Брадата му бе презрително вдигната, тялото му — сковано. И тя не смееше да се изправи пред пламъците, с които я обгаряха черните му, разгневени очи.
Тя се огледа наоколо за гъските, но даже те знаеха кога да стоят настрана. Само ако можеше да си прегърне едно гъсе; отчаяно се нуждаеше от утеха.
Можеше да разбере раздразнението му, но защо бе толкова суров, толкова недостъпен? Толкова разгневен?
— Мисля, че родителите ти много добре ми обясниха. И не се ли чувстваш щастливка? Тук си, за да реализираш мечтите си. Замък, принц — който сама легендата ти предоставя. Той трябва да се ожени за обикновена жена. А ти, чудо на чудесата, просто случайно се оказваш обикновена жена. На кого му трябва далечна родствена връзка, след като можеш да се възползваш от настоящето? О, но разбира се, ти ми каза: последното нещо, за което си мислела, когато си пристигнала тук, било да станеш принцеса.
— Никоу, моля те. Ти не разбираш…
— Разбирам всичко, което трябва да разбера. — В смеха му нямаше веселие, само горчивина. — А аз си мислех, че аз съм този, който те съблазнява. Един нещастен, жалък книжен червей, който се крие зад очилата си, който дори не е познавал секса преди. Или и това бе трик? Ако е така, справяш се добре, Пепеляшке. Наистина много добре.
Пейдж не разбра, че бе вдигнала ръката си. Но тя внезапно я забеляза, когато бързо замахна с нея напред.
Рязко я спря, само на сантиметри от набелязаната цел. Взираше се ужасена в нея, сякаш ръката принадлежеше на някого другиго. Някой, който въобще не познаваше.
Тя едва не бе ударила принц Никълас, принца на Даргентия.
Премигна към Никоу, когато сълзите й размазаха скованите му черти. Отвори уста да се извини, но нищо не излезе.
Бързо се обърна и избяга в замъка.
Глава седемнадесета
Пейдж седна на ръба на единствения стол в стаята си. Питаше се дали извитите му украсени крачка нямаше да се счупят под тежестта й.
Почти бе зашлевила шамар на принца.
Как можеше такъв великолепен ден да завърши толкова отвратително?
— Елеонора! — Гласът сякаш я заобикаляше отвсякъде.
Пейдж въздъхна умърлушена и сведе глава. Милисънт — само тя й трябваше в този ужасен момент от живота й. Тя не бе открила скъпоценностите на короната.
После превърна в свой враг Никоу, чиято прекрасна глава носеше короната на държавата. Мъжът, който я бе любил толкова красиво в планината.
Мъжът, който тя започваше да обича.
Въздухът се изпълни с мирис на люляци, който едва не я задуши. Тя стана и се отправи към прозореца, като се обърна с гръб към спалнята. Не искаше да види как Милисънт се появява.
Въобще не искаше да вижда Милисънт.
Впери поглед в задния двор. Неясното електрическо осветление там бледнееше пред блясъка на пълната луна. По сиво-зеленикавия двор, изпълнен със сенки, за щастие, не се забелязваше жив човек. Ако в този момент бе зърнала Никоу, навярно щеше да се разкрещи.
Някъде високо в небето един слаб лунен лъч проблесна, потрепери, а после се стрелна от дясната й страна. Пейдж въздъхна, отстъпи назад от него, но той вече бе отминал.
Още един се стрелна от лявата й страна. После друг. След миг тя бе заобиколена от цяла река от блестящи петънца. Светеха с някаква вътрешна светлина, сякаш бяха изпълнени с огън. Все пак потокът светлина, който я заливаше, бе студен и със свежия и ободряващ мирис на планинския водопад от този следобед.
Тя се обърна, за да проследи пътя на светлия поток. Цялата й стая бе осветена от блещукащи петънца, които се въртяха в един миниатюрен Млечен път. Те се събираха в стълб светлина близо до леглото с балдахин.
Милисънт.
Когато този вълшебен поток светлина прие форма, Пейдж поклати главата си в отстъпление.
— Това се казва зрелище — промълви тя, когато Милисънт се появи и тръгна към нея. След миг тя изненадващо се превърна в плът и кръв. — Това нов номер ли беше?
— О, това не бе трик, мила. Просто манифестация.
— На какво? На лудост, дошла направо от Луната ли?
— Енергия. Толкова съм развълнувана, че почти мога да се превръщам в човек. — Като направи крачка назад, слабичката Милисънт огледа Пейдж от главата до петите. Сияещите й кръгли очички я разучаваха, сякаш виждаха през тялото й. Този път надписът върху наситенорозовия й потник гласеше: ВСЕ ПО-НАГОРЕ! — О, скъпа — продължи тя и потри ръцете си една в друга радостно, — бях с теб в имението на Алфред — и след това. За миг. — Тя отново пристъпи напред и прегърна Пейдж. Главата й почти докосна гърдите на Пейдж, която погледна отгоре към късо подстриганата й, златисто сива коса. — Ти никога не си предполагала колко много феите се изкушават да наблюдават двама души, които правят любов…