Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Пейдж се опита да се изтръгне от нея, но тези малки ръчички бяха изумително силни.
— Милисънт, как можа…
— … но разбира се, това не ни е позволено — довърши вълшебната кръстница. — Все пак трябва да зная. Как беше?
Пейдж най-накрая се изтръгна от прегръдките й и отстъпи назад.
Усмивката на Милисънт бе толкова широка, сякаш ъгълчетата на устата й още малко щяха да достигнат отпуснатите й клепачи. На Пейдж й се прииска да изтрие тази усмивка от лицето й. И то бързо.
— Как си представяш, че е било? — попита сладко тя.
— Приказно, разбира се. Самотен вир в планината. Сама с най-прекрасния от монарсите на света. Той те спасява от удавяне — или поне така си мисли. Отнася те на тревата, внимателно те поставя върху нея; после… разбира се, точно тогава си отидох. Но не беше ли великолепно?
— Разбира се. Сексът е нещо много по-приятно от това, което си бях представяла. Ние дори разговаряхме за моя тайнствен Уензъл по обратния път за замъка.
— Елеонора, как може да звучиш толкова преситена от удоволствия?
Пейдж отиде до тоалетката и се погледна в огледалото. Очите й изглеждаха мръсни, тъмножълтеникави, със сенки около тях. Бяха пълни със сълзи, които тя с усилие задържа.
— Родителите ми са тук, знаеше ли за това? Но разбира се, че си знаела. Вълшебните кръстници са всезнаещи, нали?
— Не, скъпа. Разбира се, мога да чета мислите ти, когато се съсредоточа. И после мога с мисълта си да отида от едно място на друго — чудесен начин за пътуване. Но всезнаещи…
Пейдж не бе възнамерявала да предизвиква лекция по този въпрос. Тя я прекъсна, за да се върне на главната тема.
— Вечеряхме толкова приятно, моите красиви родители, прекрасният принц, гостите му и аз, която, както винаги, изглеждах абсурдно. — Тя прокара ръце по простата си синя рокля.
— Елеонора, ти просто трябва да престанеш да бъдеш толкова взискателна към себе си.
Пейдж се извърна да срещне погледа на феята, която всъщност не бе тук. Но, о, колко много искаше някой да бъде тук с нея сега! Една буца тръгна от гърдите й и заседна в гърлото й, така че тя едва можеше да говори.
— Но аз съм взискателна и към теб. Как можа да ми сториш това?
— Елеонора, ако ми разкажеш какво се е случило, може би аз…
— Вече достатъчно си сторила, Милисънт. Доведе ме тук да вкуся от рая, после позволи да ме изритат като футболна топка точно в…
— Елеонора! Спри с това и ми обясни! — Ръцете на Милисънт бяха на хълбоците й, а обикновено сладкото й личице бе приело строго изражение, каквото Пейдж никога преди не бе виждала у нея. В тъжните й очи сега имаше състрадание. Но със сигурност не и сладникава усмивка.
С въздишка на уста, Пейдж отново се върна на стола с извити крачка. Тя разказа колкото се можеше по-бързо как бе започнал денят й, как бе продължил и стигнал връхната си точка, а после се бе сгромолясал.
— И тогава — завърши тя — почти не му ударих шамар.
Милисънт ахна. Тя закри уста с малката си ръчичка.
— О, мила, как можа?
— Лесно беше. Той стоеше точно до мен и ме обиждаше със сарказма си. Просто изтеглих ръката си и бързо замахнах напред. За нещастие обаче мозъкът ми работеше по-бързо от пръстите ми. — Тя ги размърда, за да покаже как. — Сега никога няма да узная какво е чувството да удариш принц.
— Като говорим за сарказъм, Елеонора — каза Милисънт с остър глас, — ами, ние с тебе просто трябва да се справим с това. При все че може и да срещнем трудности. Стратегия — ето какво ни трябва — феята седна на леглото. Както обикновено, то не се огъна под тежестта й.
Стратегия ли? Не! Това, от което тя наистина се нуждаеше, бе спокойствие, мир, да се върне към собствения си, обикновен живот без присъствието на вълшебни феи, може би дори без прашните подземия на музея „Милърс Майн“ в Ню Мексико.
Но първо трябваше да узнае нещо.
— Милисънт, ти ми каза, че си била с мен горе в планината. Стори ли някаква магия, за да накараш Никоу да почувства увлечение към мен?
Милисънт тъжно поклати глава. Късата й права коса се раздвижи на главата й.
— Само ако се опиташе да разбереш тайната на вълшебните приказки, не би задавала такъв въпрос.