Кристалната пантофка
- Автор: Джонстън Линда О.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Коцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кристалната пантофка». Краткое содержание книги:
Алфред се изправи и протегна слабото си тяло през бюрото. Никоу познаваше много добре невъзмутимия израз на сбръчканото му лице. Това означаваше, че щяха да му четат лекция.
— О, боже! — Алфред прокара ръка през буйната си бяла коса. — Ако добре ви разбирам, искате да кажете, че тя ви е съблазнила.
На Никоу не му трябваха лекции. И без това знаеше колко глупаво бе постъпил. Той закрачи покрай Алфред неспокойно.
— Да. — Спря. Да си признаеше честно, той също толкова копнееше за близост, колкото и тя. Може би и повече от нея. Въздъхна. — Беше неизбежно — призна той. — Още първия път, когато срещнах тази жена, кръвта ми кипна. — Обикновено Никоу не обсъждаше с никой любовния си живот, но бе споделял с Алфред много други свои тайни. Неговият съветник, даже и когато най-малко бе желан, винаги помагаше на Никоу да намери правилното решение.
Алфред се усмихна.
— За инцидента на летището ли говорите?
Никоу кимна.
— Зная, че интересът ми в този момент бе провокиран само от адреналина ми…
— А да не говорим, че сте лежали върху нея.
Никоу кипна.
— Няма значение. Тя е само още една американка, впечатлена от титлата ми. Родителите й ясно дадоха да се разбере това, въпреки че тя отрече. Но всичко е наред; вече съм я изхвърлил от системата си. Тя трябва да си замине и колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Разбира се. Веднага ще намеря списъка с другите историци, за да не прекъсваме работата си.
Никоу рязко спря безумното си крачене. Преди бяха обсъждали списъка, след като Алфред го бе съкратил само до петте най-добри кандидати. Бяха стигнали до заключението, че най-видните историци бяха скъпо платени и не беше сигурно, че щяха да свършат по-добре работата си, отколкото младата дама, известна с подробните си разследвания и своите хроники. Нямаше много други даровити — и изискващи разумна цена — историци от нейното ниво.
Той въздъхна и седна до бюрото. Докато размишляваше, тупкаше по пода с върха на завързаните си с връзки обувки. После в знак на отстъпление той удари беззвучно с крак по дървеното бюро.
— Не се безпокойте. Няма смисъл да наказвам Даргентия за собствената си глупост. Ще стоя настрана от нея. Няма да позволя на никого да провали плановете ми за възстановяване на даргентийската икономика!
Не очакваше някой да почука на вратата. Беше Пейдж Конър. Носеше бежова блуза и тъмна пола — не обикновеното си работно облекло. В ръцете си държеше тънка купчина книжа.
Никоу си помисли, че неговото внезапно сърцебиене бе резултат от гнева му. Това нямаше нищо общо с радостта му да я види. Топлината, която го обля отвътре, бе просто реакция от сексуалната му превъзбуда след последния път, когато се бяха любили заедно. Той не изпитваше абсолютно никакви чувства към тази жена.
— Завърших копието на брошурата, ваше височество. Заповядайте. — Тя му подаде листата — внимателно, забеляза той, да не го докосне.
Изведнъж го обзе неустоимото желание да я сграбчи, да я привлече в обятията си — а в същото време му се прииска да я изгони.
— Не е ли твърде скоро? — Зарадва се, че гласът му прозвуча безчувствено монотонен.
Тя не срещна погледа му, а продължи да се взира в книгата, която той сега държеше в ръцете си.
— Крайният срок е след два дена. Работя по брошурата, откакто приключих предварителното си проучване и мисля, че е добра. — Тя се изчерви, сякаш сама си правеше комплимент. — Днес си заминавам с моите родители — продължи тя. Кехлибарените й очи премигнаха неясно, когато тя за миг срещна погледа му. — Ще отсъствам, без да ми плащате, разбира се. А после ще се върна да довърша историята на Даргентия. — Той имаше чувството, че тя се канеше да му каже още нещо, но вместо това се завъртя на пети и забърза към вратата.
Той тъкмо обясняваше на Алфред всички причини, поради които тя трябваше да напусне, и сега тя наистина напускаше.
Но щеше ли да се върне?
Беше се убедил, че за доброто на страната тя трябваше да остане, но той самият със сигурност щеше да се чувства по-добре без нея.
Защо тогава се чувстваше толкова нещастен, сякаш собствената му страна бе изчезнала изпод краката му?
Глава осемнадесета
Десет дни след това през един следобед Никоу седеше на бюрото си и разлистваше отговорите на поканите за бала. Не бяха достатъчни за терасата… имаше още свободни места там. Само преди седмица бе изпратил поканите и отговорите вече прииждаха — все положителни. Почти всички кралски семейства в Западна Европа изпращаха свои представители — предимно жени. В края на краищата той представляваше само една стока за продан на пазара за женитба за кралски особи.