Сън срещу събота
- Автор: Тинчева-Еклесия Мариана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сън срещу събота». Краткое содержание книги:
Анастасия се поклони, обърна се и отиде до мястото, отредено й от владиката.
— С първенците на Плевен имаме спор за църквата, за данъците, за училищата — думите му излизаха с неохота, гласът му се луташе между духовната сила и човешката слабост. — Не е ли по-добре господин Васкидович да каже това?
— Аз ще кажа това и ще говоря на български! — отлично от владишкото колебание даскал Манол днес изглеждаше напорист, строг, безпощаден. — Щом владиката иска да вдига волята си над другите и да напътствува народните бъднини, първо трябва да научи езика ни.
Влад Петков наведе глава и не прошушна в ухото на архиерея какво е казал наставникът. Йеромонах Доротей гледаше клоните на дървесата и се питаше защо седи тук. Емануил Васкидович стана.
— Ето какво: трите дни, в които епископ Партений е тук, ходи между хората, води свещеника Спас да му превежда и пуска хули против училището ни, иска да отлъчи децата… Хаджи Константин Хаджипаков е тук, нека да каже!
Хаджи Константин, мъж в силите си, вече минал трийсетте, обърна честни очи към владиката и тури ръка на сърцето си.
— Бях объркан, изумен от словата на ваше преосвещенство… Бях край училището за петокласна грамотност: там питахте хората и децата, защо ви е такъв нескопосан даскал, когото били пропъдили от Свищов… Смея да кажа, че даскал Манол е най-мъдроученият наставник, когото сме имали в Плевен, а той така милее за знанието на момчетата, че всяка дума против негова прелестна ученост, мога да нарека грях! Ако в Плевен сторим с даскала туй, което чорбаджиите в Габрово сториха с неговия съратник, Неофит Рилски — да го прокудим — ще умножим греховете си…
Влад Петков говореше подир хаджийското слово, превеждаше на гръцки дума по дума, та владиката го изби пот:
— Такова нещо не съм казал против наставника! — отрече като се видя на тясно. — Не знам поп Спас какво е превеждал, но съм чувал за деянията на българския учител в Свищов.
— Какви са неговите деяния? — Влад не преведе, а направо го попита.
— Вие също ги знаете — задявал млади невести, говорил против тамошните духовници, писал непозволени книги…
— Боже, опази! — даскалът искаше да стовари юмрук върху софрата, но укроти бързо гнева си и се прекръсти.
— Ако народът е непросветен и пуска мълви, защо владиците слушат такива брътвежи? — Влад заговори епископа, нямаше време да превежда на незнаещите гръцки. — За ваше преосвещенство казват, че взема двеста гроша за завещание на имот, пък в кутията на църковно-училищното настоятелство оставя сто гроша. Къде отиват другите грошове? Вярно, ли говори народът? — гласът му беше изобличителен. И не напразно.
— За владишки конаци, за свещеници, за търновския митрополит, който ме прати тук — отвърна спокойно, понеже вземането на пари за добър живот не му се чинеше грях; той трябва да грее с хубост и сила над народния мрак!
— Значи народът, който яде сух хляб, за да пълни с волни пожертвования църковната кутия… — Влад разтърка с длани лицето си, после косите…
Така беше: Семи паша вдигна данъците на добитите плодове от земята, епископ Партений събираше грошовете на непросветените българи; хазната на султана и неговите пратеници ставаше все по-пълна, духовниците на „Фенер“ живееха все по-охолно, а бедните… Бедните даваха кожата си, ставаха още по-бедни, по-нямащи.
— Ваше преосвещенство навярно иска да ми съобщи важна вест? — Анастасия прекъсна мълчанието на Влад Петков, като попита владиката на гръцки. — Мога ли да я чуя, щото в къщата съм оставила само малко дете.
— Бях чул, че е време наставницата да се задоми, пък тя има вече дете? — Партений беше ли чул измислиците, че малкият Гънчо е от епископ Агапий, или истинска беше почудата му, не се долови, но обърна лице към Доротей. — Протосингелът ми пристигна снощи и доведе две монахини от сопотския манастир. Те трябва да дават знания на плевенските момичета — гласът му взе да се люшка.
— Драго ми е, че ваше преосвещенство мисли с добро сърце за девическото ограмотяване — отвърна хитро. — Преди години бях в калоферския манастир, та… сега с какво мога да помогна на духовните си сестри? — говореше все още на гръцки.
Доротей не разбираше словото й, а прехвърляше между пръстите си кехлибарена броеница.
— Сподвижникът ми решил, че в църковна килия най-добре е монахини да бъдат наставници.
— Училището ни е за светска грамотност, в него момите учат по взаимните таблици на негово високопреосвещенство Неофит Рилски. Наедно с учението за Бога там те запаметяват свещената ни история, аритметика, краснопис, нравоучение. Пазя почит към монахините, доведени от протосингела, ала в манастирите не се дават мирски знания — усещаше се силна, и пак искаше да се защити.