Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Малко преди появата на тази статия бяхме писали на Филип дьо Шеризе, когото вече бяхме открили и който като говорител на Братството на монасите от Сион се споменаваше точно толкова често, както и Пиер Плантар. На един от нашите въпроси Дьо Шеризе отговори, че Франсоа Дюко-Бурже не е бил избран за велик магистър на ордена с необходимия кворум и че публично се е отрекъл от Сион. Последното твърдение ни се видя неясно. То като че придоби повече смисъл в светлината на нещо, което Дьо Шеризе бе сложил в плика заедно с писмото.
Известно време преди това бяхме получили от заместник-префекта на Сен Жюлиен устава на Братството на монасите от Сион. През 1973 г. той бе поместен и в едно френско списание191. В Париж обаче Жан-Люк Шомьой ни съобщи, че това са фалшификати. Заедно с отговора на нашите въпроси Дьо Шеризе ни пращаше и екземпляр на оригиналния устав на ордена, преведен от латински. Бе подписан от Жан Кокто: освен ако не е бил подправен много умело, подписът бе автентичен — поне ние не открихме разлика с другите известни подписи на Кокто. Въз основа на това отсъдихме, че указът също е оригинален192. Ето какво гласи той:
ЧЛЕН 1. Подписалите този документ, както и хората, които впоследствие ще се присъединят към тях и ще спазват посочените изисквания, създават рицарски орден, наследяващ принципите и правилата, въведени в Йерусалим през 1099 г. от Годфрид VI Набожния, херцог на Булон, и одобрени през 1100 г.
ЧЛЕН 2. Орденът се нарича Sionis Prioratus, или Братство на монасите от Сион.
ЧЛЕН 3. Братството на монасите от Сион има за цел да продължи традициите на рицарския орден, да отстоява първоначалното му учение и при всички обстоятелства да осигурява между своите членове взаимопомощ, и материална, и морална.
ЧЛЕН 4. Срокът на съществуване на Братството на Сион е неограничен.
ЧЛЕН 5. Официално седалище на Братството е жилището на главния секретар, избиран от Събора. Братството на монасите от Сион не е тайно общество. Всички негови укази, както и протоколите и документацията му са достъпни за всички на латински.
ЧЛЕН 6. В Братството на монасите от Сион членуват 121 души. В тези рамки то е открито за всички пълнолетни граждани, споделящи целите му и готови да изпълняват задълженията, уточнени в настоящия устав. В ордена може да членува всеки без оглед на пол, расова принадлежност и философски, религиозни или политически убеждения.
ЧЛЕН 7. В случай че някой от членовете предложи в писмена форма друг на свое място, Съборът трябва да одобри молбата му и ако тя не събере мнозинство, да се заеме с обучението на кандидата.
ЧЛЕН 8. За своето посвещаване в първа степен бъдещият член трябва да осигури на свои разноски бяла наметка с колан. От момента на своето приемане в ордена до посвещаването в първа степен всеки член на ордена има право на глас. При приемането си новите членове се заклеват да служат независимо от обстоятелствата на ордена, както и да отстояват мира и зачитането на човешкия живот.
ЧЛЕН 9. При приемането си новите членове плащат символична сума, чийто размер не е точно установен. Всяка година те внасят в Секретариата доброволно пожертвование за ордена, размера на което определят сами.
ЧЛЕН 10. При приемането си членовете са длъжни да представят кръщелно свидетелство и образец от своя подпис.
ЧЛЕН 11. Ако някой член на ордена получи съдебна присъда по наказателно дело, той може да бъде лишен от своята степен, а също и освободен от ордена.
ЧЛЕН 12. Общото събрание е орган, избиран от Събора. Валидни са решенията само на събори, на които са присъствали най-малко 81 членове на ордена. Гласуването е тайно и се провежда с бели и черни топчета. За да бъдат одобрени, предложенията трябва да получат най-малко 81 бели топчета. Предложенията, неполучили 61 бели топчета, не се поставят на повторно разглеждане.
ЧЛЕН 13. Единствен Съборът на Братството на монасите от Сион има право да внася с мнозинство от 81 от общо 121 гласа промени в устава и във вътрешния правилник за ритуала.
ЧЛЕН 14. Всеки новоприет трябва да бъде одобрен от Съвета на тринайсеторката на Розата и Кръста. Степените и задълженията се определят от великия магистър. Членството в ордена е пожизнено. Титлите се наследяват от децата на члена, посочени от него, без оглед на пола. Посоченото дете може да се откаже от правата си, но не и в полза на свой брат, сестра, роднина или друго лице. Оттук нататък губи правото да кандидатства отново в Братството на монасите от Сион.
191
Le Charivari, N 18.
192
Старият устав е заведен в префектурата на 7 май 1956 г. Според брой 2 на „Сиркюи“, излязъл на 3 юни 1956 г., същата седмица се е състояло събрание, на което уставът е бил обсъден. Уставът, подписан от Кокто, е с дата 5 юни 1956 г.