Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Решавам да спомена какво съм открила. Само за да докажа на себе си.
— Ами… надявам се, да си доволен — казвам аз. — Тъкмо ще имаш повече време да се виждаш със… със семейството си.
— Да, ще започнат да досаждат! — избухва в смях той.
— Не знаех, че зет ти е директор в „БЛК холдинг“! — Старая се да говоря естествено. — Какво съвпадение, нали?
Той мълчи.
— Моля? — отвръща Арнолд. Гласът му е все така приятен, но топлотата я няма.
— „БЛК холдинг“ — преглъщам аз. — Нали помниш, другата компания, свързана със заема от Трета обединена банка? Просто забелязах…
— Трябва да затварям, Саманта! — прекъсва ме бързо Арнолд. — Беше ми приятно да си побъбрим, но ме чака работа. Тук сме доста натоварени, така че на твое място не бих се обаждал отново.
Той прекъсва, преди да успея да кажа и дума. Затварям бавно телефона и поглеждам към пеперудите навън.
Тук нещо не е наред. Той обикновено не реагира по този начин. Побърза да се отърве от мен в мига, в който споменах зет му.
Нещо става. Определено има нещо.
Какво ли става? Забравих, че имам работа, и цял следобед останах седнала на леглото, стиснала бележник и молив, докато описвах възможностите.
Кой печели от цялата работа? Оглеждам записаните факти, свързани със стрелки. Двама братя. Милиони лири се прехвърлят между банки и компании. Мисли. Мисли…
Обзета от разочарование, скъсвам страницата и я смачквам. Трябва да започна отново. Нека подредя всичко логично. „Глейзърбрукс“ получават заема. Трета Обединена губят парите. „БЛК холдинг“ минават напред в списъка…
Почуквам с молива по листа. И какво от това? Те ще си върнат единствено парите, които са заели. Нямат никакво предимство, не печелят нищо, тук няма смисъл.
Освен ако… ами ако не са платили нищо?
Мисълта изниква изневиделица. Изправям се рязко и не мога да дишам. Ами ако е това? Ами ако това наистина е бил замисълът?
Умът ми отново започва да препуска. Има двама братя. Те знаят, че „Глейзърбрукс“ имат сериозни финансови затруднения. Знаят, че банката току-що е платила петдесет милиона, а гаранцията не е регистрирана. Това означава, че петдесет милиона заем без гаранция може да бъде прибран от всеки, който регистрира гаранцията…
Повече не мога да седя. Крача напред-назад и нервно дъвча молива, а мозъкът ми пуши като претоварена електрическа верига. Точно така е. Точно така. Те нагласяват цифрите. „БЛК холдинг“ получава парите, които Трета обединена банка е прехвърлила, застрахователите на „Картър Спинк“ оправят сметката…
Спирам на място. Не. Не е така. Колко съм глупава. Застрахователите ще покрият петдесетте милиона заради моето недоглеждане. Това е най-важното. Целият план е зависел от мен, зависел е от това, Саманта Суитинг да допусне една определена грешка.
Само че… как е възможно да предвидят точно това? Тук нещо не се връзва. Не е възможно. Човек не може да планира предварително дадена грешка. Не можеш да накараш някого да забрави нещо, не можеш да накараш даден човек да прецака…
В този момент се заковавам на място. Кожата ми започва да лепне от пот. Онзи документ. Докладната записка.
Не го бях виждала на бюрото си, преди да стане прекалено късно. Сигурна съм.
Ами ако…
Господи!
Настанявам се на перваза на прозореца, а краката ми са като гумени. Ами ако някой го е оставил по-късно на бюрото? Ако просто го е пъхнал в купчината след изтичането на срока за регистрация?
Сърцето ми блъска и аз се хващам за пердетата, за да не падна.
Ами ако не бях допуснала грешката?
Сякаш всичко около мен се променя. Ами ако Арнолд нарочно не е регистрирал гаранцията за банката, за да изглежда така, че грешката е моя?
Отново и отново си повтарям разговора с Арнолд. Когато казах, че не си спомням да съм виждала документа на бюрото си, той веднага смени темата.
Предположих, че документът е бил оставен навреме. Реших, че грешката е моя. Че не съм се справила. Ами ако не е така? Всички в „Картър Спинк“ знаят, че няма друго бюро, на което да цари по-голям хаос. Много е лесно да пъхнеш някой документ в неподредените купове. Ще излезе, че е бил там седмици наред.
Дишам все по-тежко, докато накрая усещам, че ще избухна. Вече два месеца живея с мисълта, че съм допуснала тази грешка. Мислех за нея всяка сутрин, още със събуждането, не я забравях и вечер, преди да си легна. Тя бе като болка, която отказваше да отшуми, като припев, който звучи в главата ми: Саманта Суитинг си съсипа живота. Саманта Суитинг прецака всичко.
Ами… ако са ме използвали? Ами ако грешката не е моя? Ами ако не съм допуснала никаква грешка?