Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Вашата майка ли, моя Луси! — учуди се Рейвънсууд. — Лейди Аштън произхожда от рода Дъглас, а те дори по времето на най-големия си разцвет на драго сърце биха се сродили с моето семейство. Какво може да има майка ви против мен?
— Не искам да кажа, че ще е против… — отвърна Луси. — Но тя се отнася много ревностно към своите права. Ще каже, че на нея като майка й принадлежи първата дума.
— Дори да е така — възрази Рейвънсууд — и макар разстоянието до Лондон да не е малко, може, като изпратим там писмо, след две седмици да получим отговор. Няма да искам от лорд-пазителя незабавен отговор.
— Но може би е по-добре да се почака… да се почака няколко седмици, докато се върне лейди Аштън. Когато бъдете представен на майка ми и тя ви опознае по-отблизо, не се съмнявам, че ще одобри моя избор. Та вие изобщо не се познавате, а като имаме предвид и древната вражда между семействата ни…
Рейвънсууд изгледа Луси втренчено, сякаш искаше да вникне в душата й.
— Луси — каза той, — аз наруших заради вас страшната си клетва, отказах се от плановете си за отмъщение, които носих дълго в сърцето си. Направих тази жертва заради вашата красота, преди да ви познавам. В нощта след погребението на баща ми отрязах кичур от косата си и като го хвърлих в огъня, дадох клетва да мъстя на враговете си и да ги преследвам, докато омразата ми не ги изпепели като огън и не разпилее праха им по вятъра.
— Ужасен грях е да се дава такава клетва! — прошепна Луси и побледня.
— Да, грях е — отговори Рейвънсууд, — но би било още по-ужасен грях да се изпълни тази клетва. Заради вас се отказах от намерението си да отмъстя, макар отпърво сам да не съзнавах коя е причината да се отрека от клетвата, и като ви видях отново, разбрах каква голяма власт имате над мен.
— Защо си спомняте за това сега? Защо говорите за вашата омраза, когато току-що ми разкрихте любовта си и ме накарахте да повярвам в искреността на чувствата ви?
— За да знаете цената, която плащам за своята любов, и че имам право да разчитам на верността ви. Не твърдя, че съм принесъл в жертва пред вас честта на рода ни — последното, което ни е останало от всичко; не твърдя това и не го мисля, но не бива да се заблуждавам: хората ще ме клеймят и за едното, и за другото.
— Такава ли е вашата любов! О, колко жестоко постъпихте с мен! Но още не е късно; ако обвързването с мен уронва вашата чест, освобождавам ви от дадената дума. Ще смятаме, че нищо не сме си казали и обещали. Забравете ме. И аз ще се погрижа да ви забравя.
— Несправедлива сте към мен, Луси! Кълна се във всичките светци на небето, че сте несправедлива. Ако споменах пред вас на каква цена съм извоювал любовта ви, то беше само за да ви докажа колко скъпа ми е тя и да скрепя нашите клетви с още по-здрава връзка. Защото трябва да знаете от какво съм се отрекъл заради правото да ви наричам моя и как ще страдам, ако ме напуснете!
— А защо трябва да ви напускам? Какво ви дава право да ме подозирате в коварство? Молбата ми да отложим обяснението с баща ми, така ли? Давам ви каквито щете клетви, Едгар. Те не са нужни, но ако могат да разсеят подозренията ви, готова съм да ви ги дам.
Рейвънсууд се кая, моли за прошка и дори падна на колене, за да изкупи своята вина. И Луси, толкова добра, колкото и простодушна, му прости обидните съмнения. Пламенният спор завърши с това, че влюбените си размениха залог за вярност — обичай, запазен и до днес сред народа: пречупиха жълтицата, от която се отказа Алис, и всеки взе по половина.
— Кълна се никога да не се разделя с този залог на любовта — каза Луси и като превърза с лента своята половина, я окачи на врата си и я прикри с носната си кърпа. — А ако вие, Едгар Рейвънсууд, поискате обратно своя дар, ще го получите. Но дотогава ще го нося на гърдите си и сърцето ми не ще принадлежи на никой друг.
Рейвънсууд също изрече тържествени уверения, скътал втората половина до сърцето си. Тогава те забелязаха, че докато са разговаряли, неусетно е изтекло доста време, а дългото им отсъствие би могло да породи недоволство и дори тревога в замъка. Станаха и тъкмо се готвеха да напуснат извора, този безмълвен свидетел на взаимните им клетви, когато изведнъж във въздуха изсвири стрела и се заби в един гарван, кацнал на сухия клон на близкия стар дъб. Птицата прелетя няколко ярда и падна в краката на Луси, като опръска с кръв роклята й.
Луси изпищя, Рейвънсууд, смаян и разгневен, се огледа, за да открие стрелеца, който така неочаквано и неуместно им бе показал изкуството си. Не се наложи дълго да го чакат, той сам веднага се яви пред тях Това бе Хенри Аштън, дотичал от гората с арбалет в ръка.