Ричард Лъвското сърце [bg]

Конрад стана от мястото си и смело започна да се защитава. Той заяви, че няма нищо общо с това произшествие и че ще държи на казаното независимо кой го обвинява: човек или животно, крал или куче.

— Братко наш, английски кралю! — подхвана Филип, на драго сърце поел ролята на арбитър. — Това обвинение е необичайно. Не съм чувал да си изтъквал някакви аргументи по този въпрос. Основаваш се само на поведението на кучето, но мисля, че думите на рицаря тежат повече от лая на едно куче!

— Мой доблестни братко — отвърна Ричард. — Спомни си, че всевишният е дал кучето на човека, за да участва в неговите радости и скърби, да бъде негов другар. Кучето е умно почти колкото човека, само дето не може да говори, нито да лъже. Кучето не греши, то винаги е справедливо в своята омраза или вярност. Неведнъж се е случвало, че по указанието на куче на ешафода да отиват убийци или разбойници, а хората в такива случаи са казвали, че кучето следва указанието Божие. В твоята страна, братко мой, спорът щеше тържествено да бъде решен чрез двубой между човека и кучето.

— Да, наистина се състоя такъв двубой в моята страна, кралю, братко мой — потвърди Филип, — но то беше много отдавна и в случая не можем да се осланяме на този пример. Ние не можем да накараме един знатен владетел да се бори с куче, защото подобен двубой би бил срамен за всички нас.

— Не съм искал такова нещо — каза крал Ричард, — при това ще е подло да рискуваме живота на прекрасното куче в двубой с такъв лицемер като Конрад. Но ето моята ръкавица. Извиквам го на двубой и с това потвърждавам обвинението, което отправих. В края на краищата един крал в никакъв случай не е по-незначителен от един маркиз.

— Кралят — възвести френският владетел — е толкова по-високо от маркиза, колкото по-високо се намира човекът над кучето. Крал Ричарде! Не можем да допуснем този двубой, защото ти си вождът на нашата войска, мечът и щитът на християнския свят.

— Господари и барони! — започна Конрад. — Не приемам предизвикателството на крал Ричард. Той е избран за наш вожд във войната срещу сарацините и ако може със спокойна съвест да вика на двубой свой съюзник по толкова незначителен повод, аз във всеки случай не мога да си навлека упреци, че съм посегнал на вожда на християнската войска. Затова съм готов да се бия срещу всеки друг, който подкрепя това лъжливо обвинение, да браня честта си в двубой и да докажа, че моят обвинител е долен лъжец.

— Филипе френски — отвърна Ричард Лъвското сърце. — Моите думи никога не се разминават с мислите ми. Обвинявам Конрад, че в нощния мрак е откраднал символа на английската чест като подъл крадец. Поддържам своето обвинение. Не се съмнявам, че когато настъпи определеният ден, ще се намери храбър рицар, готов да се срази с крадеца, щом Конрад не желае да се бие срещу мен.

— Тъй като така или иначе се оказах в ролята на посредник в тази работа — рече Филип френски, — определям за двубоя петия ден от днес нататък. Двубоят трябва да се състои според рицарските обичаи. Ричард Английски ще участва чрез свой представител, като поддържа обвиненията си, а Конрад, маркиз Монфератски, ще участва като ответник. Но не зная къде да намерим място за такъв двубой. Не бива да го провеждаме близо до нашия лагер, тъй като войниците могат да подкрепят едната или другата страна и да се сбият.