Ричард Лъвското сърце [bg]

Когато крал Ричард се завърна в шатрата си, веднага нареди да повикат нубиеца. Черният младеж влезе с обичайните изяви на почтителност, поклони се до земята и застана в позата на роб, който очаква заповеди от господаря си. Огромно щастие за него беше, че робът трябва да стои с наведени очи, защото едва ли би издържал проницателния поглед, който Ричард бе впил в него.

— Добър ловец си — каза кралят след продължителна пауза. — Толкова добре издебна и докопа своя дивеч, сякаш са те обучавали божествени ловци. Но още не сме приключили случая. Трябва да се върнеш в лагера на султана и да му отнесеш едно писмо. В това писмо го моля да избере място за рицарския двубой и ако пожелае, заедно с мен да присъства на него. Как мислиш, дали султанът не би успял да намери в своя лагер юнак, който от любов към истината и за своя слава да излезе на бой срещу Монфератския предател?

Нубиецът вдигна очи и ги впери в краля. Погледът му искреше от възторг и от войнствен плам. Сетне той обърна поглед към небето, сякаш за да изрази горещата си благодарност към Бога, и в очите му блеснаха сълзи. После наведе глава като искаше да покаже, че е готов да изпълни желанието на краля и зае обичайната си послушна и внимателна поза.

— Добре — продължи кралят, — виждам, че си готов да ми услужиш. Трябва да призная, че за подобни работи слуга като теб е незаменим, тъй като поради твоята немота нито можеш да спориш с мен, нито да искаш разяснения защо съм решил така или иначе. Ако на твое място беше някой англичанин, щеше упорито да ме съветва да пратя за участие в двубоя някой опитен боец от моята свита — нали те всичките, като се почне от брат ми Солсбъри, горят от желание да се сразят заради мен. А ако на твое място беше някой бъбрив французин, щеше да ме разпитва защо именно ще търся рицар в лагера на неверниците. Но ти, мой безмълвни приятелю, ще изпълниш поръчението ми, без да питаш за нищо и без да ме мъчиш да разбереш същността на работата. За теб да чуеш — значи да се подчиниш.