Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Без да губи нито миг, човекът от „Мосад“ обърна насред платното и връхлетя с колата си право върху фургона, като го преобърна, а двамата терористи останаха под него. Излезе, за да се увери, че там наистина има две установки и че терористите са здраво заклещени. Тогава забеляза, че към него се насочват няколко полицейски коли, така че скочи в автомобила си и отпраши към Рим още преди да са го видели. Веднага щом уведоми колегите си от „Мосад“, всички те се изпариха от мястото, сякаш никога не са били там.
Италианската полиция арестува петима от „Черният септември“, но странно, въпреки факта, че ги бяха хванали на местопрестъплението в опит да ликвидират Меир, всички бяха освободени няколко месеца по-късно, след което отлетяха за Либия.
10. Карлос
На 21 февруари 1973 година израелците изпратиха два изтребителя „Фантом“ срещу пътническия „Боинг-727“ на либийските авиолинии, който летеше за Кайро, но внезапно се бе отклонил от курса си. Когато го свалиха, се оказа, че са загинали 105 от общо 112 души. Това се случи само 12 часа след като израелските командоси проведоха въоръжена операция в Бейрут, взривиха инсталациите на ООП, отнесоха голяма част от документацията и ликвидираха неколцина от лидерите на ООП, в това число и шефа на „Черният септември“ Абу Юсуф заедно с жена му.
Взривяването на пътническия самолет се оказа непростима грешка. По това време Израел бе получил ултиматум, че самолет, натоварен с бомби, ще бъде изпратен към Тел Авив. Злощастният „Боинг“ премина направо над една от най-големите военни бази в Синай и когато главнокомандващият на военновъздушните сили не бе намерен, заповедта за стрелба беше дадена от някакъв капитан.
Щяха да минат още шест години, докато „Мосад“ най-сетне се саморазправеше с „Червеният принц“, но едноличната вендета на Голда Меир срещу „Черният септември“ коренно промени ролята на Института. ООП стана основна част от работата на „Мосад“ — неприятно положение, защото на другите врагове се отделяше по-малко време. Дори на такива като Египет и Сирия, които непрекъснато проповядваха война и всъщност се и готвеха за нея. Ануар Садат беше организирал комитети по целия Египет, които открито се наричаха „военни“. Но „Мосад“ посвещаваше почти изцяло времето си на терористите от „Черният септември“.
На 6 октомври 1973, само няколко месеца след историята около „стрелите“ в Рим, генерал Илайху Зейра, шеф на израелското военно разузнаване, заяви на една пресконференция в Тел Авив:
— Няма да има война.
По средата на изказването му в стаята влезе някакъв майор и подаде на генерала телеграма. Щом я прочете, Зейра излезе, без да каже нито дума.
Египет и Сирия бяха предприели офанзива, започваше войната Йом Кипур и само през този първи ден загинаха повече от 500 израелци, а ранените бяха около 1000. Няколко дни по-късно нещата се обърнаха и нашествениците започнаха да отстъпват, но войната завинаги промени представите за Израел — както отвън, така и в страната — като за неумолима и невидима сила.
Голда Меир все още бе между живите благодарение на „Мосад“, но освен всичко друго войната доведе и до оставката й от поста министър-председател, която тя подаде на 10 април 1974 година.
Колкото до Шай Каули, той знаеше, че има още две самонасочващи се ракети, които не бяха заловени след опита за атентат срещу Меир. Обаче след като непосредствената опасност бе отстранена, той се върна в Милано и скоро проблемите около войната изместиха всичко друго на заден план.
След инцидента на летището италианската полиция загуби много от репутацията си. В края на краищата ставаше дума за атентат срещу политическа фигура от голяма величина буквално под носа им, а те нищо не направиха, освен дето пристигнаха със закъснение на мястото и събраха огризките, оставени от „Мосад“. Италианското разузнаване до последния момент не разбра за плана за убийството на Меир. Обществеността така и не научи нищо за епизода, но хората от разузнаването все пак узнаха. Затова италианците помолиха Израел да не прави случилото се обществено достояние.
„Мосад“ смяташе, че като помогне в подобна ситуация на другите, печели известно предимство за себе си. Никога не отказваше помощта си за опазването на нечия репутация — особено когато въпросната страна го знаеше. Естествено в очите на „Мосад“ италианците си оставаха некадърници.
Ето как ЛАП или „Лохамак Сайклогит“, психологическият отдел на „Мосад“, пое задачата да измисли невярно обяснение на случилото се. По това време положението между Египет и Израел беше изключително напрегнато, но тъй като вниманието на „Мосад“ бе изцяло погълнато от шайката на „Черният септември“, бяха пропуснати най-съществените белези от подготовката на противника за война. Когато по целия свят действат едновременно не повече от 35–40 катси, а те трябва да следят цялата дейност на ООП, която има хиляди членове, това просто няма как да не оголи фланговете към другите не по-маловажни врагове на Израел.