Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Във всеки случай ЛАП измисли версия, която италианците оповестиха, и в същото време казаха на британското, френското и американското разузнаване цялата истина около случая. В разузнаването има един закон, известен като „правилото на третия“. Ако например „Мосад“ дава някаква информация на ЦРУ защото двете организации се ползват с взаимно доверие, то ЦРУ не може да я предава другиму, защото идва от чуждо разузнаване. Естествено правилото може и да се заобиколи, като информацията просто се перифразира, така че да мине под друга форма.
По времето на инцидента на римското летище, а и по-късно „Мосад“ често изпращаше на ЦРУ списъци на съветските оръжия, които се изпращат в Египет и Сирия, включително сериите им и личните номера на всяко едно от тях. Целта бе двояка: да се повдигне реномето на „Мосад“, който се сдобиваше с тези данни, а също и да се получи точна представа за равновесието на силите в Близкия изток. Това щеше да е и допълнителен коз в ръцете на ЦРУ в опитите му да убеди правителството на Съединените щати в необходимостта от нови помощи за Израел. ЦРУ не можеше да каже на Конгреса откъде са се сдобили с тази информация, но поне имаше право да потвърди сведенията, дадени на Конгреса от еврейските кръгове.
Янките вече считаха Моамар ал Кадафи за опасен луд, а на всичкото отгоре в средата на 70-те по целия свят се бяха пръкнали разни терористични революционни групи. Във Франция беше „Пряко действие“, в Германия действаше бандата на „Баадер Майнхоф“, японската „Червена армия“, „Червените бригади“ в Италия (те убиха министър-председателя Алдо Моро през 1978), в Испания се бяха настанили баските от ЕТА (те твърдяха, че са ликвидирали испанския премиер Кареро Бланко през 1974). Списъкът свършваше с около пет различни палестински организации. Дори и в Съединените щати имаше — „Уидърмен“ и „Обединената освободителна армия“ — през 1974 година те отвлякоха наследницата на милиардера Хърст — Патриша.
В разгара на всичко това много синагоги и други еврейски институции в Европа станаха жертва на бомбени атентати, така че нищо не пречеше на „Мосад“ да обвини за италианския заговор Либия и Египет, макар и да нямаха нищо общо със случая.
„Мосад“ се сдоби със списъка на ракетните снаряди „Стрела“, които италианците бяха конфискували. Налице бяха само 12, но за двата липсващи щяха да се тревожат по-късно. Серийните им номера бяха отбелязани в списъците на съветските оръжейни доставки за Египет и изпратени на ЦРУ, макар „Мосад“ да знаеше от разпита на терористите, че специално тези установки идват от Югославия.
Но версията на ЛАП беше, че терористите са получили оръжията от Либия в края на декември 1972, после тръгнали от Бейрут с кола и пренесли „стрелите“ в Италия с ферибот. Минали през Рим на път за Виена, където уж смятали да нападнат някакво еврейско учреждение. Обиколният маршрут бе обяснен с това, че е по-лесно да се премине от една западноевропейска държава в друга, отколкото да се рискува на митницата към някоя комунистическа страна. Терористите бяха „официално“ арестувани на 26 януари 1973 от италианката полиция за превозване на експлозиви, а през времето между пропадналия атентат на летището и появяването на версията на ЛАП изявления не са били правени. Колкото и странно да звучи, скоро след това италианската полиция освободи терористите, първо двама от тях, а после и другите трима.
Но междувременно американците бяха вкарали информацията на „Мосад“ във военните си компютърни системи. Когато на 26 януари италианците най-сетне оповестиха за задържането на терористите и конфискацията на оръжията, те също изпратиха серийните номера на „стрелите“ на ЦРУ които на свой ред предадоха данните на военното разузнаване. Щом номерата бяха сравнени с тези на „Мосад“ от съветските доставки за Египет и Либия, компютърът показа, че те са напълно идентични. Сега американците наистина повярваха, че руснаците въоръжават Египет, който от своя страна е прехвърлил ракетите на Кадафи, за да въоръжи с тях терористите — още едно доказателство, че либийският лидер е точно такъв, за какъвто го смятат в Съединените щати. Само „Мосад“ знаеше истината.