Дяволския остров
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Бакалов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дяволския остров». Краткое содержание книги:
— За съжаление нищо не се вижда!
Тези негови думи бяха посрещнати с мрачно мълчание. Той веднага продължи:
— Гремел, елате да видите и вие. Двама по-добре гледат, отколкото един, ето ви далекогледа.
Старият кормчия дълго разглежда хоризонта. Но и той не успя да забележи нищо обнадеждващо и като слизаше, каза:
— Нищо не се вижда освен разпенените вълни. Далеч сме от китоловните места. Отдавна сме се отклонили на юг.
Като каза тези думи, той седна на мястото си. Настъпи мълчание. Най-после Рансъм се обърна към мене:
— Меси, зная, че имате силно зрение. Вземете далекогледа и вижте. Може би ще бъдете по-щастлив от нас.
Без да се хваля, мога да кажа, че провидението ме бе надарило с необикновено зрение. Не един път вече Рансъм бе имал случай да се убеди в това по време на нашия лов на китове.
Поласкан от доверието му, застанах на наблюдателния пост и упорито загледах наоколо. Дълго време виждах само вълни, които се издигаха, блъскаха се една о друга, люлееха се, падаха и се преливаха в общ хаос. В началото наблюдавах хоризонта, който се виждаше през вълните, после ограничих наблюдението си непосредствено в онази част на океана, която ни заобикаляше.
— Нищо не се вижда — продумах, обръщайки се към своите другари, които ме гледаха с очакване, вдигнали глави.
Вече се готвех да сляза, когато вниманието ми бе привлечено от някакъв предмет, дето по-рано не забелязах. Това беше пън, който се люлееше от вълните… Вероятно нямаше да го забележа, ако една вълна не го беше издигнала върху гребена си.
Тъй като продължавах да стоя на поста, Рансъм ми извика:
— Забелязахте ли нещо, Меси?
И докато се мъчех да убедя себе си, че наистина предметът, забелязан от мен, е парче дърво, той отново извика:
— Какво се вижда там?
— Предполагам, че е китоловен белег.
— Белег ли? Кълна се в Юпитер, това е интересно! В коя посока е?
— Точно пред нас, приблизително на шестстотин метра оттук.
— Отивам при кормилото. Кажете ми в коя посока да карам? Аз изпълних заповедта му, наложи се да променим съвсем малко посоката на лодката. Предметът беше почти на пътя й. Това парче дърво наистина се оказа знак, защото по него имаше издълбани с нагорещено желязо букви.
Глава дванадесета
С такова парче дърво моряците означават чий е определен предмет.
Когато убият някой кит и бъдат принудени да го изоставят заради нова плячка, те хвърлят този белег в морето. С нажежено желязо върху него е издълбано името на кораба и пристанището, откъдето е излязъл. Малкото знаме, дето моряците забиват върху гърба на кита, служи само за указание, а парчето дърво, поставено на животното, е един вид марка, каквато се поставя на добитък. Тя ясно говори на всички, които я забележат, че тези животни имат собственик и дава да се разбере кой е той.
Често минават няколко дни, докато се върнат собствениците на кита. Понякога ловците не се връщат повторно. Мъглата или бурята са най-честите причини да не могат да приберат плячката си. В такъв случай знакът предупреждава всеки китоловец, който го срещне по пътя си: „Не пипай!“ И никой не го докосва. Този обичай се спазва строго във всички места, посещавани от китоловци.
Когато вълната обърна дървото с надписа към нас, командирът успя да прочете: „Хайлендер, Абърдин“. Това бе името на един шотландски кораб, който срещнахме в полярното море. Той също като нас напусна онези места, за да се отправи на юг. Но какво го бе накарало да хвърли тук знак? Дали пънчето не е палнало случайно от борда?…
— Този знак може би е закрепен за тялото на кит, който се е скрил във водата.
— Много е вероятно — продума Рансъм, — още повече че дървото някак особено се клатушка и може да се предполага, че е завързано за нещо. Сега ще узнаем.
Когато приближихме до дървото, Рансъм се наведе и го извади от водата. То беше вързано с връв. В началото свободна, тази връв изведнъж се опъна, щом изминахме известно разстояние. Дървото се изплъзна от ръцете на офицера, падна във водата и ни опръска.
По заповед на Рансъм четирима гребци натиснаха веслата и доближиха лодката до мястото. Рансъм отново го хвана, но много по-здраво, отколкото първия път, и успя да се убеди, че на другия край има нещо, което се съпротивляваше на всички наши усилия. Невъзможно беше да го изтеглим на повърхността.
— Сигурен съм, че е кит — каза Рансъм, — „Хайлендер“ навярно е бил тук или наблизо, и то неотдавна. В противен случай китът би изплувал на повърхността. Как мислите, Гремел?
— Напълно съм съгласен с вас, мистър Рансъм. На другия край на връвта има риба.