Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
От очите й отново рукнаха сълзи. Но тялото й трепереше от ярост.
— Да, така беше. Може вече дори да съм бременна. Е, доволен ли сте? Сега Дом ще има наследник, бъдещето на херцогската титла е осигурено, а той може да си вземе Уейвърли Хол. Защото аз вече не я искам! — Тя му обърна гръб.
— Ан, ти си разумна жена, освен това обичаш Дом. Мисля, че след време сама ще стигнеш до правилния извод. Междувременно можеш да използваш тази къща като своя.
— Няма да остана тук.
Херцогът се сепна.
— Какво си намислила, Ан?
Ан изправи решително рамене.
— Отивам в хотел „Кавендиш“.
Очите му се разшириха.
— Никога няма да го позволя.
В отговор тя само вирна глава.
— Ан… знам, че ти си великодушен човек. Знам, че не търсиш отмъщение. Но ако отседнеш в хотел, ще извадиш на показ всичките ни проблеми. Ще стане доста сериозен скандал.
Ан пое дълбоко дъх. Той беше прав. Изобщо не бе помислила за това. Какви други възможности имаше? Не можеше да се върне в Уейвърли Хол — това бе повече от ясно. Не можеше да отиде и в някое от останалите имения на Дом. Знаеше, че Една за нищо на света не би й позволила да се върне в Хънтинг Уей, а лондонската Уейвърли Хаус бе на Матю Феърхейвън. Нямаше избор.
— Много добре.
Ръдърфорд въздъхна облекчено.
— Бих искал да поговорим отново малко по-късно днес. Надявам се, че като мине известно време, ще си успяла да осмислиш по-трезво онова, което си узнала.
— Няма за какво да говорим.
На лицето му се изписа натъжено, огорчено изражение.
— Ан… аз наистина те обичам… Много.
Ан не отговори нищо. Само обгърна раменете си с ръце, пронизана от нов пристъп на мъчителна болка. Когато старецът излезе от салона, тя седна в едно кресло. Коленете й трепереха.
Едва когато се извърна, убедена, че е съвсем сама, Ан видя, че в далечния ъгъл на салона стои Бел.
— О, милейди! — прошепна момичето.
— Ще се оправя — излъга Ан.
Бел се спусна към нея и стори немислимото — прегърна своята господарка. В отговор Ан също я прегърна.
— Благодаря ти, Бел — прошепна разтреперано тя.
— С какво мога да ви помогна, милейди?
— Не знам. Трябва да помисля — отвърна Ан, после продължи сякаш на себе си: — Имам нужда от собствен адвокат. Отказвам се от правата си по завета. Не искам Уейвърли Хол. — Тя се намръщи. — Не мога да се върна повече там.
— О, лейди Ан — извика Бел, — простете ми за дързостта, но всички там толкова ви обичат, а и вие обичате къщата и целия персонал!
Сърцето на Ан се сви.
— Няма значение. Уейвърли Хол принадлежи на Дом и дори да няма никаква правна възможност да му го върна, ще го управлява той, тъй като мен няма да ме има.
— Къде ще отидете? — плахо попита Бел.
— Ще си намеря апартамент тук, в Лондон. С брака ми, естествено, е свършено.
Камериерката ококори очи.
— Нали не мислите за… за развод?
— Никога няма да разбия репутацията на рода с един развод. Освен това — погледът й се замъгли от сълзи, — нали може да съм бременна? Да, много е възможно.
Тя докосна твърдия си, плосък корем. Ако беше бременна, щеше да бъде много щастлива, защото винаги бе искала да има деца. А ако не беше, щеше някак си да понесе съдбата си — да остане завинаги сама и без деца. Защото отсега нататък двамата с Дом щяха да живеят разделени и всеки щеше да води напълно самостоятелен живот. По този въпрос Ан бе взела категорично решение. Дом никога повече нямаше да я докосне.
Тя изтри очите си с ръка. Колкото и да бе невероятно, все още обичаше Дом — този жесток, безсърдечен, безскрупулен мъж.
— Милейди, какво мога да направя за вас? — съкрушено прошепна Бел.
Ан въздъхна. Трябваше да помисли и за вероятността някой да се опитва да й причини зло.
— Бел, помниш ли злополуката, която претърпях с Блейз… скъсания ремък, който намерихме след това в сандъка ми?
Камериерката кимна.
— Не е било случайна злополука, Бел. Някой се е опитал да ме уплаши или да ме нарани — каза Ан, след което разказа на Бел всичко.
Долната устна на Бел затрепери.
— Какво ще правите? Трябва да отидете при съпруга си, ми лейди, трябва! Въпреки онова, което ви е сторил!
— Не. Никога. — Ан се изправи, вкопчила пръсти в облегалка та на креслото. — Ти ще се върнеш в Уейвърли. Ще занесеш там две съобщения от мен. Първото е за Уили. Трябва да разбера кой е бил в конюшнята в онази сутрин.
Бел кимна.
— А другото съобщение?
— Другото е за Патрик — отговори Ан и, доловила неодобрението на камериерката си, додаде простичко: — Той ми е приятел. В момента имам нужда от него.