Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Не. Бил е някакъв старец. Най-вероятно въобще няма нищо общо. И все пак странната смърт на капитана не ми дава мира.
Всеволод Виталиевич присви очи, издуха прашинка от меча. Произнесе умислено:
— Странна или не, дори старият опиоман да се е гътнал от само себе си, това ни дава прекрасен повод да организираме собствено разследване. Така де! Руски поданик умира при подозрителни обстоятелства. В подобни случаи съгласно статута на Сетълмента представителят на потърпевшата страна, тоест консулът на Руската империя, е в правото си да проведе самостоятелно разследване. Вие, Фандорин, сте служили в полицията, имали сте вземане-даване с Трето отделение, така че вие сте на ход. Постарайте се да влезете в дирите на нощните пътници. Не лично, естествено — усмихна се Доронин. — Защо да подлагате живота си на опасност? Вие като вицеконсул само ще оглавите дознанието, а практическата работа ще свърши общинската полиция, тя не се подчинява на туземните власти. Ще изпратя съответните разпореждания на сержант Локстън. А министъра ще предупредим още днес. Това е, Фандорин. Минава десет, време е да вървим при Дон Цурумаки. Имате ли смокинг?
Титулярният съветник разсеяно кимна, мислите му бяха ангажирани от предстоящото разследване.
— Сигурно е целият в нафталин и не е изгладен?
— Не е изгладен, но и нафталин няма, обличах го на к-кораба.
— Чудесно, ще кажа на Нацуко веднага да го изглади.
Консулът се обърна към камериерката на японски, но Фандорин каза:
— Благодаря. Имам си вече собствен слуга.
— Майчице, кога сколасахте? — сбърка се Доронин. — Сирота щеше да ви праща кандидати чак утре.
— Така стана — отвърна Ераст Петрович уклончиво.
— Е, добре. Надявам се, че е честен и чевръст?
— О да, много е чевръст — кимна младежът, пропускайки първия епитет. — И още нещо. В багажа си карам едно техническо нововъведение — п-пишеща машина „Ремингтон“ със сменяем руско-латински шрифт.
— Да-да, виждал съм рекламата й в „Джапан дейли хералд“. Наистина ли е толкова добър апаратът, колкото го хвалят?
— Изключително е удобен за печатане на официални документи — ентусиазирано потвърди Фандорин. — Заема само един ъгъл от стаята, тежи не повече от четири п-пуда. Изпробвах го на кораба. Резултатите са великолепни! Но — той невинно сведе очи — ще му трябва оператор.
— Откъде ще го взема? Пък и в щата на консулството не се предвижда такава длъжност.
— Бих могъл да обуча госпожица Благолепова. А заплащането може да е за моя сметка, в края на краищата тя съществено ще облекчи моята работа.
Консулът внимателно изгледа помощника си и подсвирна.
— Много сте бърз, Фандорин. Едва слязохте на брега, а сварихте хем да се набъркате в тъмна история, хем самостоятелно да си намерите слуга, хем да се погрижите за сърдечния си комфорт. Май няма да ви трябва туземна конкубина.
— Това няма нищо общо! — възмути се титулярният съветник. — София Диогеновна просто няма къде да иде, останала е без никакви средства за съществуване… Пък и един оператор наистина ще ми бъде п-полезен.
— Дотолкова, че сте готов да издържате тоя оператор? Толкова ли сте богат?
Ераст Петрович с достойнство отвърна:
— Днес спечелих на комар доста сериозна сума.
— Интересен сътрудник са ми пратили — измънка консулът и прибра катаната.
Острието люто изсвистя, хлътвайки в ножницата.
Стъкленият поглед на хермелина
Смокингът бе изгладен старателно, но неумело и леко стърчеше, затова пък лачените обувки бяха придобили кристален блясък в ръцете на новия слуга. Грееше и черният копринен цилиндър. За бутониерата помощникът получи от Доронин бял карамфил. С една дума, Ераст Петрович остана доволен от отражението си в огледалото.
Пътуваха в следния ред: отпред Всеволод Виталиевич и госпожа Обаяши с рикша, зад тях Фандорин върху своя трицикъл.
Въпреки късния час крайбрежният булевард „Банд“ още не спеше и минувачите изпращаха с погледи издокарания велосипедист. Мъжете гледаха неприязнено, дамите с интерес.