Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
— Мисля, че на няколко пъти ви предупредих — обърна се той към виновниците. — Една ряпа да сте откъснали и аз ви откъсвам главата. Един римски легионер не може да плячкосва Рим.
И за назидание заповяда виновниците да бъдат екзекутирани на място. Останалите щяха да си вземат бележка.
— Повикайте Квинт Помпей и Луций Лукул — нареди Сула, щом легионът бе оставен да се разпръсне.
Нито Помпей Руф, нито Лукул бяха срещнали някакви затруднения, още по-малко им се бе налагало да се бият.
— Толкова по-добре — зарадва се Сула. — Аз съм първи консул, аз трябва да поема цялата отговорност за събитията. Щом като само моите войници са влезли в бой, значи никой не може да ви обвинява и вас за нещо.
„Гледаш го честен и почтен човек — чудеше се Лукул, — пък ей на, изведнъж ще му хрумне да завладява Рим. Сложен човек. Или може би това не е най-точната дума. Сула е до такава степен податлив на моментното си настроение, реакциите му са непредвидими, че околните наистина не знаят какво да очакват от него. Никой не може да е сигурен, че няма да го ядоса с някоя постъпка. Навярно един-единствен човек го познава достатъчно, и това е той самият.“
— Луций Лициний, ще оставиш седем кохорти от Първи легион от другата страна на реката. Нека в Транстиберим кротуват. Останалите три кохорти отведи при складовете за зърно на Авентина и по Викус Тускус. Да не си помислят гражданите, че могат да крадат. Трети легион да се дислоцира на най-уязвимите пунктове по реката. По една кохорта на пристанището, на Кампус Ланатариус, на обществените басейни, на Капнеската порта, на Големия цирк, на Форум Боариум, на Форум Холиториум, във Велабрум, при Фламиниевия цирк, на Марсово поле… Да, точно десет. Всяка кохорта да си знае мястото.
След което се обърна към втория консул.
— Квинт Помпей, ти ще останеш заедно с Четвърти легион пред Колинската порта и ще продължиш да дебнеш няма ли да се появят войски откъм Вия Слария. Нека последният легион слезе от Агера и кохортите заемат източните и северните хълмове — Квиринал, Виминал, Есквилин. Две кохорти да охраняват Субура.
— А Форум Романум и Капитолия?
Сула поклати енергично глава.
— В никакъв случай, Луций Лициний. Нямам намерение да следвам примера на Сатурнин и Сулпиций. Нека Втори легион държи под наблюдение склоновете на Капитолия и околностите на Форума, но да не се показва нито на едното, нито на другото място. Искам, когато свикам народното събрание, хората да не се чувстват в опасност.
— Ти самият тук ли ще останеш? — попита Помпей.
— Да. А, Луций Лициний, имам още една задача за теб. Нека из града тръгнат глашатаи, които да съобщят, че всеки предмет, хвърлен от прозорците на жилищните сгради, ще бъде смятан за проява на бунт срещу законно избраните консули. Домовете на виновниците ще бъдат подпалвани. Нека други глашатаи последват първите и разгласят, че утре сутринта, в два часа след изгрев-слънце на Форума ще се открие заседание на трибутните комиции. — Замисли се за миг дали това е всичко, и добави: — Щом изпълните всичко заръчано, елате да ми докладвате.
На поляната се появи примус пилусът на Втори легион, центурионът Марк Канулей. Офицерът почтително застана на разстояние и изчака консулът да го забележи. Отдалеч си личеше, че е доволен. „Чудесен знак — помисли си Сула. — Все още мога да разчитам на войниците си.“
— Някакви следи от бегълците, Марк Канулей?
Центурионът поклати глава и при движението му яркочервеният плюмаж върху шлема му се развя като елегантно ветрило.
— Никакви, Луций Корнелий. Видели са Публий Сулпиций да се прехвърля с лодка през Тибър. По всяка вероятност се готви да избяга в някое пристанище в Етрурия. За Гай Марий и сина му има слухове, че вече бързат към Остия. Градският претор Марк Юний Брут също е избягал.
— Глупаци! — възкликна изненаданият Лукул. — Ако те наистина са живели с чувството, че законът е на тяхна страна, то по-добре да бяха останали в Рим. Предполагам, си дават сметка, че ако имат някакви шансове да те надвият, това би могло да стане единствено на Форума!
— Напълно си прав, Луций Лициний — съгласи се привидно Сула, доволен, че легатът е възприел нещата по толкова наивен начин. — Предполагам, че са се паникьосали. Ако Марий или Сулпиций се бяха спрели да поразмислят малко над нещата, навярно биха предпочели да останат в Рим. Но нали знаеш, късметът винаги е бил на моя страна. За мое щастие и двамата предпочетоха да избягат.