Венец от трева (Част III: Омразата)

Завъртя се демонстративно на всички страни, сякаш търсеше нечие лице сред тълпата. След като повтори на няколко пъти странното си движение, той отново се обърна с лице към Кладенеца на комициите и вдигна ръце във въпросителен жест.

— И къде е сега Публий Сулпиций? — попита в привидно недоумение. — Питам ви, когато войските ми нахлуха в Рим, нима посегнаха върху живота на гражданите? Е, вярно, в блъсканицата намериха смъртта си шепа роби, освобожденци и бивши гладиатори. С една дума, паплач. Никой от тях не може да бъде наречен достоен римски гражданин. Тогава защо го няма Публий Сулпиций да говори пред вас, да се опита да обори твърденията ми? Ето аз официално приканвам народния трибун Публий Сулпиций да излезе пред народа и да проведе с мен честен спор. Не при закрити врати в Курията, а тук, на рострата, пред очите на „суверенния народ“! — И за да внесе още повече театралност в речта си, събра ръцете си на шепа пред устата си и изрева към площада: — Публий Сулпиций, народни трибуне, каня те да излезеш отпред и да ми отговориш!

Но единствено тълпата му отговори със своето мълчание.

— Няма го, народе римски, и не може да отговори на нито едно от обвиненията ми. И защо го няма? Защото аз, законно избраният римски консул влязох в града, придружен от единствените си приятели — от своите войници, — за да потърся справедливост от тяхно име, а и от мое. Публий Сулпиций обаче избяга като крадец. Трябваше ли да бяга? Може би се страхува за живота си? Защо да се страхува? Нима досега съм заплашил с убийство някой от действащите магистрати? Нима съм заплашил, когото и да било? Или сега съм застанал пред вас в бойни доспехи и с окървавен меч в ръка? Не! Явявам се пред вас облечен в своята тога претекста, за да ви напомня за високия държавен пост, който заемам. Дори моите приятели, войниците се съгласиха да останат далеч, да не чуят думите, с които се обръщам към вас. На тях не им трябва да присъстват физически, за да знаят, че ще бъдат защитени интересите им! Защото по същия начин, по който съм бил избран да служа на вас, аз съм бил избран да служа и на тях! И все пак Сулпиций го няма… Защо го няма? Вие самите вярвате ли, че е избягал, защото се страхува за живота си? Ако има поне една причина да се страхува, то е, защото знае, че е действал незаконно и несправедливо, защото знае, че ще бъде уличен в държавна измяна. Но аз дори и сега ще се направя, че се съмнявам, че не го смятам за толкова страхлив; защото искрено се надявам той да е тук, сред нас!