Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Сула говореше много бавно, за да могат глашатаите да повторят всяка дума, излязла от устата му, и сега дори се спря, за да не се надвиква с тях.
— Твърде, твърде дълго време, народе на Рим, бяха пренебрегвани правата на Сената и консулите да определят законите и държавната политика на страната. През последните години дори станахме свидетели как на няколко пъти шепа побъркани люде, заклети демагози, които вследствие на злощастни недоразумения бяха избирани за народни трибуни, бяха готови да стъпчат в краката си и последните останки от ред и законност, за да задоволят неутолимата си жажда за власт. Тези безскрупулни люде знаеха как да подмамват тълпите с обещания, знаеха как да се представят за защитници правата на народа и да се възползват от всеобщото доверие, за да тласнат държавното управление в недостойни и безотговорни актове. Тяхното оправдание винаги е било едно и също — те действали от името на „суверенния народ“! Истината обаче е там, римски народе, че всеки от тях е действал и би продължил да действа единствено в своя лична изгода. Вас все ви печелят с обещания за по-добър живот, за повече права в обществения живот, за неща, които римската държава никога не е била в състояние да ви предостави… Особено като се замислите, че подобни фалшиви народолюбци се появяват тъкмо в момента, когато държавата преживява кризи и е най-малко способна на щедрост. Това е причината за лесния им успех! Тези хора знаят как да използват и мечтите, и страховете ви! Но никой от тях пукната пара не дава за народното благо. Защото това, което те обещават, никой от тях не е способен да изпълни. Спомняте ли си дали някога Сатурнин успя да осигури на римския народ безплатно зърно? Разбира се, че не! Защото по негово време зърно просто нямаше. Ако имаше, то вашите консули с помощта на Сената щяха да го намерят и да ви го предоставят. Когато зърно най-после се появи на пазара, именно вашият консул Гай Марий се зае с неговото правилно разпределяне; вярно, не безплатно, но на разумни цени.
Отново се спря и изчака глашатаите да го настигнат.
— Дали наистина вярвате, че Сулпиций би освободил със закон всички вас от натрупаните дългове? Разбира се, че не би го направил! И то не защото армията му попречи, а защото подобен акт никога не е бил по възможностите му. Никой досега не бе имал смелостта по своя собствена прищявка да лиши цяла една обществена прослойка от законните й права, както стори Сулпиций със Сената! И какво очаквате, че човекът, който изгони повечето членове на Сената за това, че дължали пари, изведнъж ще се отметне от собствените си деяния и ще премахне всички дългове на гражданите? Ако поне малко се бяхте замислили, лесно щяхте да проумеете истинските цели и мотиви на Сулпиций. Той си бе наумил да унищожи Сената, откри удобен начин да го стори и за да успее, се постара да убеди всички вас, че Сенатът е ваш общ враг и че ако към него той се е показал жесток и непримирим, то, напротив, спрямо вас ще бъде щедър и благосклонен. Не му беше трудно да размаха въдицата, вие по свое желание се хванахте на куката. Защото в негово лице вие виждахте човека, който ще премахне всички дългове в страната. Но Сулпиций просто се възползва от теб, народе римски. Спомнете си, че нито веднъж през няколкото седмици, в които непрестанно свикваше плебейското събрание, той не спомена и дума за вашите дългове! Не го казваше на официално ниво, задоволяваше се с това да праща подкупените си агенти из тълпата, за да подшушват в ушите ви думите, които така горещо желаехте да чуете. Не е ли това достатъчно доказателство за неговите неискрени намерения? Ако Сулпиций наистина искаше да премахне дълговете, щеше да го обяви публично от рострата. Но той не го стори. Възползва се от вашето съдействие, за да постигне целите си, но нито за миг не се замисли не може ли сам да ви помогне с нещо. Докато в същото време аз, вашият консул, се постарах да облекча, доколкото ми позволяваха възможностите, финансовото бреме на всеки от вас, опитвах се да ви помогна, без за целта да разруша изцяло финансовия скелет, на който се държи държавата. При това помагах на всички, без да гледам кой е беден и кой е богат. Помагах дори на хора, които не се ползват с гражданство. Въведох закон, с който премахнах лихвите върху лихвите, за да не нарастват повече дълговете ви в тези години на немотия. Сами виждате, че ако има човек, който се е погрижил за вас, това бях аз. А не Сулпиций!