Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Вторият консул стоеше със зяпнала уста и не можеше да отмести поглед от очите на първия. Това се казваше да можеш да се изразяваш. Без съмнение Сула наистина смяташе да нахлуе с войската в Рим.
На два пъти по пътя — веднъж при Аквинум и втория път при Ферентинум, армията се сблъскваше с пратеници от Рим; изглежда, орлите бяха занесли в Рим новината, че Сула е потеглил срещу града. На два пъти пратениците заповядваха на Сула да се откаже от командването в името на народа и да прати армията си обратно в Капуа, на два пъти той отказваше. При втория разговор дори добави:
— Кажете на Гай Марий, Публий Сулпиций и на които сенатори са останали още в Сената, че ще се срещнем на Марсово поле.
Предложение, на което нито пратениците повярваха, нито самият Сула.
Най-накрая, пред Тускулум Сула се сблъска със самия градски претор Марк Юний Брут. Да му вдъхва повече кураж до него стоеше един от другите претори. Дванайсетте ликтори — по шестима за всеки от преторите — се бяха скупчили край пътя и всячески се опитваха да скрият брадвите между дървените пръчки в сноповете си.
— Луций Корнелий Сула, пратен съм от римския Сенат и народ да застана на ето това място и да забраня на армията ти да прекрачи зад мен — рече заплашително Брут. — Легионите ти са въоръжени, а никой не знае да ти е бил отреден триумф. Забранявам им да продължават нататък към Рим.
Сула дори не продума, сякаш се опитваше само с поглед да смрази двамата претори. Предните редици на армията му буквално отместиха пратениците от пътя и ги захвърлиха при обезумелите от ужас ликтори. Един след друг петте легиона се понесоха по пътя към Рим. Там, където Вия Латина се кръстосваше с първия от няколкото обиколни пътища, опасали римските крепостни стени, заповяда на войниците да спрат и раздели армията си на части. Дори да имаше хора, повярвали, че консулът ще разположи мирно и тихо армията си на Марсово поле, сега и те трябваше да се убедят в намеренията му да нахлуе в града.
— Квинт Помпей, ще поемеш Четвърти легион и ще заемеш позиции пред Колинската порта — нареди той като се чудеше дали на колегата му ще стигне достатъчно смелост да си свърши работата докрай. — Няма да влизаш в града — успокои го за всеки случай, — затова няма от какво да се тревожиш. Задачата ти е да препречиш пътя на всяка войска, която се появи по Вия Салария. Нека войниците ти вдигнат лагер и изчакат заповедите ми. Ако по пътя наистина се появят войски, веднага ми прати съобщение. Аз ще съм при Есквилинската порта.
След което се обърна към Лукул:
— Луций Лициний, ти ще поемеш Първи и Трети легион и ще се отправиш на север. За съвсем кратко време трябва да изминеш голямо разстояние. Ще прекосиш Тибър по Мулвиевия мост, после ще заобиколиш през Ватиканското поле и ще се установиш при Транстиберим. Ще заемеш целия район и ще установиш контрол над мостовете — моста през остров Тибър, Емилиевия мост и стария Дървен мост.
— Да оставя ли пазачи и на Мулвиевия?
Сула се усмихна победоносно.
— Не се очакват легиони по Фламиниевия път, Луций Лициний. Получих писмо от Помпей Страбон. Пише, че искрено съжалява за противоконституционните действия на Публий Сулпиций и че ще бъде доволен, ако Гай Марий не поеме командването във войната срещу Митридат.
След което изчака Помпей Руф и Лукул да се отдалечат от кръстопътя, на който бяха застанали, и поведе своите войски — Втори легион, както и един безименен, който не принадлежеше на армията на Сула и не се радваше на собствен номер — към Есквилинската порта. От мястото, където се събираха в едно околовръстният път, Вия Латина и Вия Апия, беше твърде далеч до Сервиевите стени и човек не можеше да бъде сигурен дали наистина дебнат наблюдатели, или само така му се струва. Когато обаче Сула продължи на изток и се озова сред безкрайните алеи от гробниците, крепостните стени вече бяха достатъчно близо; дори войниците от последните редици можеха да се уверят, че зад зъберите се е събрала тълпа граждани, дошли да видят нещо, за което никога не биха повярвали на очите си.