Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Благодаря, госпожо.
— Всички говорят как твоята дарба е разхубавила онази неблагодарница, мадмоазел Джейн. Между нас казано, тя не беше кой знае каква красавица, но ти почти я направи.
— Благодаря, госпожо.
Настана мълчание.
— Чуй какво искам да сториш, а то между другото ще бъде и много полезно за теб. Уредих да станеш козметичка на дъщеря ми.
— О! — каза Рива.
Почитаемата Идит Матераци се усмихна.
— Така си е. О! Не е ли страхотно?
— Да, госпожо.
— Знам, че ще се справиш. И те моля само за две неща. Едното от тях ще е трудно за теб, защото виждам, че си добро и почтено момиче. — Тя погледна Рива, която вече чакаше да чуе къде е уловката. — Моля те да не разкриваш на дъщеря ми, че си дошла с моя помощ. — Тя стисна силно ръката на Рива, сякаш отчаяно се мъчеше да удържи естествените й възражения. — Знам, струва ти се нередно и те разбирам, но се налага само защото иначе тя не би те приела. За да сториш голямо добро, понякога се налага да използваш мъничко зло. Искам само от време на време да идваш и да ми разказваш как е тя, за какво говори, какво я тревожи. Просто дреболии, които една дъщеря би споделила с любящата си майка. Можеш ли да го направиш, Рива?
Разбира се, Рива можеше, а и какво друго й оставаше? Тя прие споразумението с почитаемата Идит Матераци; дори и да не й вярваше напълно, имаше ли значение? Рива всъщност нямаше избор и двете го знаеха.
Негова Святост Изкупител Боско седеше на балкона и гледаше отвисоко войниците, които маршируваха под него докъдето му стигаше погледът, изпълвайки необятното Светилище. Из въздуха се носеха човешки викове, рев на мулета, конско пръхтене и ругатни на ездачи. Гледките и звуците на дългата подготовка го радваха — в края на краищата започваше да се осъществява амбицията на целия му живот. Той отпи още глътка от любимата си супа — пилешки кълки и зеленчуци — известна под името „буламач“ в Мемфис, където я ценяха като полезна, но не и изискана храна.
На вратата се почука.
— Влез.
Беше Изкупител Стейп Рой.
— Пожелали сте да ме видите, Ваша Преданост.
— Искам да вземеш двайсет Изкупители и да се опиташ да убиеш Арбел Матераци.
— Но, Ваша Святост, това е невъзможно! — възрази Рой.
— Знам много добре. Ако беше възможно, нямаше да изпратя теб.
Раздразнен и изплашен, Рой все пак се въздържа да попита Боско какво има предвид, по дяволите.
— Сърдиш ли ми се, Изкупител Стейп Рой?
— Служа на повелята ви, Ваша Преданост.
Боско стана и кимна на Изкупителя да се приближи до масата, където лежеше карта на мемфиските укрепления.
— Участвал си в обсадата на Ворхейс, нали?
— Да, Ваша Преданост.
— Колко време мина преди крепостта да падне?
— Почти три години.
Боско посочи картата.
— Като опитен боец, колко време смяташ, че ще ни трябва, за да разрушим Мемфис?
— Повече.
— Колко повече?
— Много.
Боско се завъртя и го погледна.
— Колкото и да сме велики, можем да се съсипем с опити да превземем Мемфис със сила, затова няма да стане така. Чувал ли си слухове защо се опитахме да отвлечем Арбел Матераци?
Изкупител Стейп Рой се притесни.
— Греховно е да се слушат клюки, а още по-греховно да се повтарят, Ваша Преданост.
Боско се усмихна.
— Разбира се, но в случая ти давам опрощение. Грехът на клюкарството вече ти е простен.
— Говорят най-вече, че тя била тайна привърженичка на Антагонистите, че разпространявала тяхното слово, че била вещица, устройвала оргии, покварявала хиляди мъже и заставяла пленените Изкупители да се оскверняват, като под страх от мъчения ги карала да ядат скариди.
Боско кимна.
— Невероятна грешница, ако е вярно.
— Само повторих слуховете, не казах, че вярвам в тях.
— Браво, Изкупителю — усмихна се Боско. — Заръчах да я отвлекат, защото исках да принудя Матераците да излязат извън стените на Мемфис. За всички в тяхната империя тя е кралица, обожавана заради своята младост и красота, звезда на небосклона. Навсякъде, дори и в най-порутената паланка на империята, говорят за нейните подвизи — повечето несъмнено измислени или преувеличени. Обожават я, Изкупителю, а най-много я обожава баща й. Когато чух, че отвличането не е успяло, аз обаче не се разтревожих особено. След като станеше известно, че сме извършили тъй гнусно деяние, целта ми щеше да бъде постигната. Матераците щяха да изхвръкнат освирепели от Мемфис, готови да ни изтрият от лицето на земята. — Боско седна и погледна грубоватия мъж пред себе си. — Разбира се, това не се случи и ти си мислиш, че трябва да съм сбъркал. Просто не смееш да го кажеш от страх или от любезност. Но грешиш, Изкупителю. Точно обратното — маршал Матераци споделя моето мнение. Оказва се, че макар и любящ баща, той не е сантиментален. Той запази отвличането в тайна, защото знае, че не би устоял на всенародното желание за мъст. И това ме води към теб, Изкупителю. Ти имаш тъй добри връзки с онази твар в…