Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Самият Клей имаше нужда от почивка.
Тъй като паспортът на Джарет Картър още навремето бе тихомълком конфискуван от Министерството на правосъдието на САЩ, възможностите му за придвижване бяха силно ограничени. Той дори не беше сигурен, че е в състояние да се върне в родината си, след като шест години изобщо не се бе опитвал да го стори. В онази приятелска сделка, благодарение на която бе успял да се измъкне от Вашингтон без присъда, имаше много неизяснени моменти.
— По-добре да си седя на Бахамите — обясни той на Клей по телефона.
Излетяха от Абако с един „Сайтейшън V“ — поредната лъскава играчка от чартърната фирма, която Клей ползваше. Целта им беше Насау, на трийсет минути полет. Джарет изчака, докато се издигнаха във въздуха, преди да каже:
— Е, какво чакаш, разправяй! — Той вече отпиваше от първата си за деня бира и с избелелите си, разнищени на крачолите къси джинси, сандали на бос крак и стара рибарска шапка приличаше на изгнаник, живеещ като пират на далечен остров.
Клей също си отвори една бира, после заразказва, като започна с тарвана и завърши с дайлофта. До Джарет бяха стигнали слухове за успеха на сина му, но той не четеше вестници и съзнателно избягваше всякакви новини от родината. Сега подхвана втора бира и се опита да си представи какво е да представляваш пет хиляди клиенти едновременно.
При споменаването на стоте милиона затвори очи, пребледня — във всеки случай лицето му стана значително по-светло бронзово — и сбърчи чело. Поклати глава, отпи още глътка бира, после се разсмя.
Клей продължи да разказва, решен да приключи, преди да са кацнали.
— Какво правиш с всичките тези пари? — запита Джарет, все още в шок.
— Пръскам ги като луд.
Пред сградата на летището в Насау хванаха такси — жълт кадилак модел 1974 г. Шофьорът пушеше някаква дрога, но въпреки това ги закара невредими до хотел-казино „Сънсет“ на Парадайз Айланд, с изглед към пристанището за яхти.
Джарет се втурна право към масите за блек джек, стиснал в ръка петте хиляди в брой, които Клей му бе дал. Самият Клей се насочи към басейна. Беше зажаднял за бикини и загоряла женска кожа.
Яхтата беше деветнайсетметров катамаран, произведен от престижна фирма във Форт Лодърдейл. Продаваше я някакъв смахнат стар англичанин на име Молтби, който й беше и капитан; на борда имаше един моряк — мършав бахамец. Молтби не спря да ругае, докато излязоха от пристанището на Насау и запориха водите на пролива. Насочиха се към южния му край, решени да прекарат половин ден под яркото слънце сред спокойните води, за да изпробват един съд, с който Джарет твърдеше, че би могъл да изкарва сериозни пари.
Когато угасиха двигателя и разпериха платната, Клей слезе долу, за да разгледа помещенията. В яхтата имаше каюти и легла за осем пътници и екипаж от двама души. Беше малко тесничко, като за по-дребни хора. В душ-кабината човек едва можеше да се завърти. Капитанската спалня можеше да се побере в най-малкия му дрешник. Живот на яхта.
Според Джарет беше трудно човек да се препитава с риболов. Клиенти се намираха все по-рядко. За да е на печалба, трябваше всеки ден да го наемат, но пък това означаваше да се убие от работа. Моряците не се задържаха. Бакшишите не стигаха. Повечето клиенти бяха поносими, но имаше и такива, които му вгорчаваха живота. Вече пет години Джарет се прехранваше като капитан на яхта под наем и вече започваше да му личи.
Истински пари можеха да се изкарат от малки групи богаташи, които наемаха яхти не за да бъдат глезени, а за да се трудят на тях. Полусериозни моряци. За целта, обясни Джарет, беше нужда хубава яхта, лично твоя, по възможност без ипотеки, с която да пътуваш из Карибско море с месеци. Джарет имаше един приятел от Фрийпорт, който от години изкарваше купища пари с две такива яхти. Клиентите сами си избираха маршрута, яденето и пиенето, наемаха капитан и помощник и по цял месец обикаляха из островите.
— Десет хиляди долара седмично — каза Джарет. — Освен това през цялото време си на път, радваш се на вятъра, на слънцето и морето, не бързаш за никъде. Не е като при риболова, където, ако не хванат риба меч, на теб се сърдят.
Когато Клей излезе на палубата, Джарет беше застанал на руля; изглеждаше точно на мястото си, сякаш от години беше управлявал само хубави яхти. Клей се разходи напред-назад и се протегна на слънцето.