Близнаците Бонита

Нямаше желание да го пусне да си върви, но беше достатъчно благоразумна да не настоява за нищо. Сега той нямаше време за сън. Чакаха го много километри път, трябваше да изпълни редица поети ангажименти. Излязъл от дома й, установи, че бурята е преминала така внезапно, както беше започнала. Вятърът беше стихнал, във въздуха се носеше аромат на жасмин, гниещи листа и влажна земя. Луната беше увиснала ниско над хоризонта, в мрака се носеше настойчивата песен на дървесните жаби.

Спомни си деня, в който бяха застреляли баща му, само на три пресечки от дома. Представяше си всичко толкова ясно, сякаш бе станало вчера. Виждаше баща си само по един начин — като сгърчен и безжизнен труп, проснат на тротоара. Сякаш гигантска ръка бе изтрила спомените за предишния им живот. Започна да получава представа за това, което е бил онзи сгърчен труп, едва след погребението, когато колегите го замъкнаха в кръчмата да удавят мъката си и подеха спомените. Оказа се, че баща му е бил забавен и тъжен, горд и упорит, но винаги сърдечен и приятелски настроен човек, когото всички бяха обичали. Това му помогна да възстанови душевното си равновесие, да възстанови в паметта си всичко, което бе градило особената привързаност между двамата — баща и син, избрали една и съща трудна професия.

Замисли се за Соня. Интимните мигове с Джени най-сетне го бяха освободили от натрапчивия кошмар за онзи миг, в който бе отворил вратата на хладилника в дома й. Най-сетне бе в състояние да си спомни за нея по начина, по който тази жена заслужаваше. Все още усещаше гъвкавото й тяло в ръцете си по време на танца под звуците на меренга в „Бара на акулите“.

Отби да зареди на една денонощна бензиностанция. Площадката беше абсолютно празна, от остъкленото помещение долиташе тъжна кънтри балада. Обслужването беше напълно автоматизирано, не беше необходимо да се среща с никого. Толкова по-добре. В момента се чувстваше точно като Джени след неколкочасова операция. Имаше нужда единствено от усамотение. Спомни си за Каменното дърво и неговата удобна къщичка сред блатата на Евърглейдс и в душата му се промъкна завист…

Докато резервоарът се пълнеше, се опита да не мисли за видението на Джени, предизвикано от магическия камък. Кап-кап, чук-чук… Тихи и зловещи звуци, обявяващи смъртта му за останалия свят… С рязко движение измъкна дискетата, която беше взел от устата на Вонда, и я тикна в процепа на портативния си компютър. Частично повредена от кръв, слюнка, лепило, прах и Бог знае още какво, дискетата очевидно не се понрави на прецизната машина и тя на няколко пъти отказа да я приеме. Но Кроукър беше упорит и най-сетне успя.

Екранът се изпълни с гъсто изписани редове. По всяка вероятност текстът е бил закодиран, тъй като в началото на всяко изречение се повтаряше една и съща, лишена от смисъл дума. Но съдържанието на този текст беше достатъчно ясно, за да накара кръвта му да се вледени.

Пред очите му се появиха педантично документирани детайли на една секретна операция, проведена под благосклонното крило на Чичо Сам. Операция на Специалния отдел за борба с картелите, на който сътрудничеше и самият Кроукър. В началото на всеки параграф стоеше предупреждението, че настоящата информация не бива да попада пред очите на оперативните работници, ангажирани с нещо, скрито под сложната и непонятна абревиатура БТВСНКП… Няколко страници по-надолу откри какво означава тя: Бюро за търговски връзки със страните с нови капиталови пазари, което действа под егидата на Министерството на правосъдието на САЩ, но никъде не е официално регистрирано.