Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Минаха години и парсеци, стотици планети и жени, хиляди съперници и врагове, милиони кредити през ръцете му, а приятели — само единици, струващи си проекти — съвсем малко и решени докрай задачи — нито една… Суета на суетите! За какво бе всичко това? За да се втурне днес на последна среща с умиращата си майка, за която нямаше да си спомни никога, ако не беше млечният му брат Екшен?
Ето такова философско настроение обзе Язон след прочита на файловете за историята на родната планета и собствената му история, т.е. биография. След това внезапно си спомни за Мета. Та това момиче наистина промени всичко в живота му!
Е, не съвсем всичко. Нима не си е останал комарджия по душа? Нима не е същият космически скитник, какъвто си беше и преди? Просто сега навсякъде са заедно. Колко странно! А от друга страна, колко е естествено! Вече просто не си представяше живота по друг начин…
Зад гърба на Язон се отвори врата. „Сигурно е Мета“, помисли той. Но влезе Екшен.
Летяха тримата. Беше им интересно да си говорят: безкрайни спомени, разкази за преживяното, спорове. Екшен бе напуснал млад родния дом, за да стане професионален ловец, да обиколи стотици светове в търсене на екзотични животни и богати купувачи, които му поръчваха чучела, кожи, бивници или живи зверове за охрана, за игри, за декоративни и други цели. Екшен беше особено пристрастен към необитаемите планети и на няколко пъти бе ловувал отвратителни чудовища, които дишат метан, къпят се в езера от серовъглерод и се препитават със силициева органика. Старите приятели и млечни братя объркаха сметките, опитвайки се да разберат кой от двамата е видял повече светове в Галактиката. В края на краищата стигнаха до извода, че все пак това е Язон. Защото Екшен, за разлика от него, от време на време се беше връщал на родната планета — я да навести родители, я да пообиколи родните гори, я да види приятели. Той никога не беше нарушавал местните закони и аристократичните власти го признаваха за гражданин на Поргорсторсаанд въпреки двойното му жителство, оформено някъде на Клианд. Така че всеки от тях беше избрал своя път. Затова беше още по-интересно да се преоткрият един друг.
Заради тези разговори Язон и Мета си лягаха толкова късно, че даже техният любим начин да скъсяват времето на полета мина на заден план. А и ежедневните исторически издирвания на Язон не помагаха за това. Все повече философски скепсис и вселенска тъга обземаха космическия скитник.
Ето и сега, когато влезе Екшен, Язон го попита:
— Е, братко, променил ли се животът на нашия Поргорсторсаанд през години на отсъствието ми?
— Н-не, не се е променил, братко — отвърна Екшен, като странно се запъна за секунда.
И добави с тъга в гласа:
— Може и да е за добро…
И в този миг корабът се разтърси, сякаш от сблъсък с едър метеорит, в който можеш да се удариш само ако бягаш като луд от кръстосания огън на два звездолета-изтребителя тип „Фантом“. Но бойни действия никой наоколо не водеше, просто дисплеят бе сигнализирал за излизане от „джъмп-режима“ и включване в околопланетна орбита.
— Изглежда животът на нашия Саанд все пак се попроменил — изръмжа Язон, докато ставаше и разтриваше ударения при падането си лакът. — Тия да не са се побъркали?
Мета се втурна в командната зала, инстинктивно размахвайки пистолет.
— Примитивно зенитно оръдие, среден калибър — обяви тя за онези, които не бяха силни в разпознаването на различни видове оръжия по звука на изстрела и размера на пробойните.
А Екшен вече разпитваше близкия граничен пост за причините, предизвикали нелепия инцидент.
За щастие, май никой не смяташе да продължава обстрела и станалото можеше да бъде сметнато за досадно недоразумение. Но пък Екшен се кълнеше, че на неговия малък кораб, прилепен за „Темучин“ през цялото време е работел специален датчик, представляващ специален пропуск за Поргорсторсаанд, който му е бил издаден от военната комендатура на планетата преди няколко дни… Какви ли не чудеса стават!
Страшнички чудеса.
По-късно се изясни: паролата за достъп до орбита била спешно променена по решение на висшето ръководство без обяснение за причините. Такива неща, меко казано, не се случваха често. Били са известени всички военни, търговски, дипломатически, а също така и частни кораби, принадлежащи на аристократи. Не били забравени и почетните гости на планетата. А да се изпраща по скъпия „джъмп-транслатор“ специално съобщение на някой си Екшен от фермерското съсловие, при това регистриран с двойно гражданство — това естествено, никой от военните не е счел за важно.