Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Библиотекарят е, разбира се, феноменален вратар. Още повече, че като застане по средата на вратата, само като се протегне, стига до всички греди. Убеден съм, че нито един съперник няма да може лесно да мине покрай него. И, разбира се, вие също ще участвате, г-н Архиканцлер.
- О, човек не става Архиканцлер, ако не схваща бързо. Засега ще погледам.
И той погледа. След като професор Макарона за втори път пробяга като сребриста ивица цялата дължина на Залата и вкара гол в противниковата врата, Ридкъли се обърна към Пондър и сподели:
- Победата ще е наша, нали така?
- Стига само дотогава той все още да играе за вас, - не пропусна да вметне бившият Декан.
- Е, хайде сега, Хенри. Не може ли поне да се споразумеем да не играем по повече от една игра наведнъж, а?
- Добре, но мисля, че за днес това ще е достатъчно, сър, - каза Пондър - Довечера все пак е банкетът и ще е нужно известно време Залата да бъде подготвена.
- Да ме прощавате, шефе, ама си е така, - подхвърди из-зад гърба му Трев - и шъ требе дъ свалим люстрата и да и сменим свещите.
- Да, но ние подготвихме за тази вечер една демонстрацийка. Може би Архиканцлерът ще пожелае да я види, - добави Лут.
Ридкъли си погледна часовника.
- Е, да, желая, но пък времето си напредна, така че с удоволствие ще я погледна като й дойде времето. Ама прекрасни резултати все пак, браво на всички, - прогърмя гласът му.
Когато Гленда и Жулиета дойдоха на работа, нощният пазар тъкмо разпъваше сергии на площад Сатор. Анх-Морпорк живееше на улицата, където получаваше храната си, зрелищата си, а, понеже градът изпитваше ужасен недостиг на жилищна площ, също и място, където да се размотава човек, докато не се освободи място на пода. Сергии се разпъваха ли разпъваха и огньове изпълваха вечерния въздух с воня и, почти като страничен продукт, с известно количество светлина.
Гленда никога не беше могла да се сдържи да не поразгледа, особено пък сега. Тя беше много добра във всички видове готвене, това си беше несъмнено и беше важно да си го къта в тихия център на разбушувалия й се ум. А тук пък беше Достовера Влачишлепова, царицата на морето.[45]
Гленда винаги можеше да отдели достатъчно време за г-ца Влачишлепова, която сама си беше изградила състоянието, макар че сигурно нямаше да бъде зле да беше помолила някого да й помогне относно състоянието на очите й, които бяха толкова кривогледи, че и придаваха силна прилика с калкан. Но Достовера, също като океана, от който черпеше напоследък богатството си, имаше скрити дълбини, защото тя изкара достатъчно парици да си купи лодка, след което още една лодка и цял ред на рибния пазар. Но повечето вечери тя все така собственоръчно довличаше количката си на площада, където продаваше миди, стриди, скариди, омари, кожени раци, осмокраци, рапонски рапани и прочутите и горещи рибени кебапчета.
Гленда често купуваше от нея. Това беше един вид уважение, което оказваш на тези, които са ти равни и при това, нещо от съществена важност, по никакъв начин не застрашават собствената ти позиция.
- Ще ходите ли тая вечер на големия бой за кльопачката, момичета? - поздрави ги Достовера, размахвайки дружелюбно един грамаден морски език.
- Да, - отвърна гордо Жулиета.
- Какво, и двете ли? - Достовера хвърли изненадан поглед към Гленда, която подтвърди уверено:
- Нощната кухня разширява влиянието си.
- Е, както искате, стига да ви харесва, - Достовера запремества поглед (предполагаемо) от едната към другата и обратно - Ето, вземи си от тези, чудни са. Аз черпя.
Тя бръкна в една кофа и извади рак. За който се бяха хванали още три рака.
- Я, герданче от раци, - изкиска се Жулиета.
- К’во да ги правиш, вари ги, печи ги, раци, - изкоментира Достовера откачайки гратисчиите - От тъпи по-тъпи, до един. Ето защо може да ги държиш в кофа без похлупак. Опита ли се някой да се измъпне, другите не го пускат. Да, от тъпи по-тъпи, - Достовера вдигна рака над злокобно врящия котел - Да ти го сваря ли?
- Не! - писна Гленда, много по-силно, отколкото й се искаше.
- Добре ли си, миличка? - загрижи се Достовера - Че малко болнава изглеждаш.
- Добре съм си. Нищо ми няма. Само нещо попрегракнах, нищо повече.
Кофата с раците значи, мислеше си тя. А аз си мислех, че Пепе само така ги дрънка.
- Ъъ, може ли само да ми го овържеш? Че дълга нощ ме чака.
- Готово, - г-ца Влачиглепова умело овърза несъпротивляващия се рак с канап - Ти си знаеш к’во да го правиш. Хубави са си тея раци, страшна манджа ще стане. Ама вари ги, печи ги, от тъпи по-тъпи са си.
Кофата с раци, мислеше си Гленда докато бързаше накъм Нощната кухня. Ето каква била работата. Като когато народът от Кукличките не одобрява, как някое момиче взима тролобус. Ето ти я кофата с раци. Практически всичко, на което ме е учила майка ми, е кофа с раци. Практически всичко, което аз съм казвала на Жулиета, пак е кофа с раци. Може би това е просто друга дума за Мелето. Вътре е такъв завет, толкова задушевно, че забравяш, че има и вънка. Най-лошото е, че никой друг рак не те задържа толкова, колкото самата ти... Осъзнаването на това направо подпали главата й.